Запознах се с нейните Невидими герои преди повече от половин мой живот в един коридор на блок в Студентски град. Спомням си ясно как Наталия, година по-голяма от мен студентка Връзки с обществеността, ми разказваше за историите, които описва по време на вестникарската си практика като социален репортер.
Години по-късно, през 2017 г. същите тези Невидими се появиха отново пред очите ми. Този път под формата на дебютната книга на Наталия Делева, за чието представяне в Лондон получих покана. Нямаше как да отида до английската столица, но не можех и да подмина с лека ръка тази странна случайност. Да се срещнеш след толкова време за втори път с човек и историите, които носи така дълго в ума и сърцето си. Днес срещам и вас с тях двете –
Наталия и нейната книга – Невидими
“Нека да прескочим формалното представяне. Аз съм просто един “четящ човек”, но съм също и летящ – обикновено в облаците на собственото ми въображение”, казва спокойно българската писателка.
Не мога да избия от главата си един любопитен въпрос – как Наталия и нейните Невидими са попаднали в Лондон?
“Попаднах” не е точната дума. – казва тя: Лондон беше, и все още е, мой личен избор. Навремето работех в една ПР агенция в София, но ми се искаше да видя как се случват нещата в страна като Англия. След това един ден да се върна в България и да “донеса” този нов опит.
Тогава все още не знаех, че опитът и нещата, които ще науча и ще взема за себе си, съвсем не се ограничават до професионалното ми развитие. Срещаш се с хора от различни култури, учиш се да приемаш различните от теб, както и да бъдеш гъвкав, за да бъдеш приет.
Лондон ми даде една нова перспектива
по-широк ъгъл, от който да погледна нещата в България. Тръгнах с торба стереотипи и предразсъдъци, но лека-полека оставих всеки един от тях зад гърба си. С времето разбираш, че всеки човек е уникален и интересен по свой начин; срещите и преживяванията отварят очите ти за други гледни точки. Днес торбата е празна и ми е много по-лесно да вървя напред.”
Да, в торбата ú няма стереотипи, но има първа авторска книга. Невидими. Те са:
“Другите, различните от нас, хората в периферията на обществото… за чиито проблеми рядко ни се слуша или говори”
– казва в друго свое интервю българката. Те са онези, които често подминаваме на улицата, било то с безразличие или обикновена погнуса. “Но те са там, със своите истории, които няма на кого да разкажат… Всеки от нас може да изпадне в ситуация на безпомощност и изоставеност и да се превърне в един от тях, но рядко го осъзнаваме”, допълва Наталия.
Какво видя в невидимите ти?
“Това оксиморон ли е? – усмихва се виртуално тя и разказва:
Невидимите хора са навсякъде, но като че ли често “изпадат” от дневния ред на държавата и остават незабелязани. Наричаме ги хора в неравностойно положение, изоставени деца, малцинствени групи, бездомници, хора с физически и умствени увреждания…
Боравим с групови определения, с цифри и статистика. Но това са най-напред хора, а епитетите като че ли само ни раздалечават от тях. Не можем вечно да търсим причините в институциите ни. Единственият начин да направим тези хора по-видими, е като започнем да се вглеждаме в тях. Да искаме да научим повече за Другия, различния от нас.” Точно затова романът Невидими събира
истории на хора в периферията
“Тази книга осветява пукнатините в уж добре подредения ни свят. Леа израства в Дом за изоставени деца. Нейната история е разказ за травмата, нанесена в детството ú, за липсите (повече емоционални, отколкото битови), за разделите, за причините ú да продължи напред. Това е моят начин да се опитам да предизвикам съпричастност и да провокирам действия. Чрез историите, тези социални проблеми имат вече имена, лица, конкретни случки… някак по-лесно е да ги усетиш и съпреживееш”, обяснява Наталия Делева.
Дали невидимите са само тези, които не забелязваме на улицата? Дали повечето от нас, българите, които живеем някъде по света, също ставаме невидими, напускайки пределите на родината си, средата, приятелите и зоната на комфорт?
“Не ми се иска да обобщавам. Според мен човек, прекрачвайки (често собствените си) граници, вече е
дал шанс на себе си да бъде по-видим
Толкова много творци извън граница остават непризнати или непознати в България, но светът говори за тях, и страната, в която живеят, ги приема и харесва.
И какво са всъщност границите на една страна? Те ли определят идентичността на човек, желанието му да твори, да случва нещата по различен начин, да се чувства свободен, можещ, успяващ? Заминаването и пристигането са състояния на духа. Единствените истински граници са тези на собственото ни съзнание. Ние сами ги определяме или решаваме да ги премахнем.
Прочетете още… Как се пише книга – Мария Нориега и Невена Митрополска
Смятам, че не е важно къде живееш, а как усещаш себе си и своята принадлежност. Да напуснеш страната на детството си винаги ще носи меланхолия. Но същевременно и нов опит, обогатяване по начин, който не може да се случи, ако останеш на едно място, ако си в застой. Движението е процесът, чрез който се случва промяната.”
Къде и как ти самата се чувстваш най-видима и има ли моменти и ситуации, когато искаш да си невидима – питам Наталия.
“В тишината – отговаря простичко тя: Хубаво е да се научим да поспрем и да помълчим за малко. За съжаление, обаче, светът, в който живеем, е твърде шумен. Всеки се бори за вниманието на другите. често “крещи” в онлайн пространството или в медиите, за да бъде забелязан. А всъщност паузите, които правим, често запълват “процепите” в шума с много повече смисъл.”
В опит да покаже повече от тези Невидими лица Наталия Делева стартира кампанията Сподели история на невидим човек. Тя събира онлайн истории на “невидими” хора, за да ги направи по-видими. Всеки желаещ да се включи, може да изпрати фото история на уебсайта на кампанията, както и в Instagram като използва #невидими.
Романът Невидими може да намерите във всички добри книжарници в страната, както и онлайн на сайта на Жанет 45. Тези, които живеят в Лондон, могат да купят книгата с автограф от автора от българската книжарница-кафе Имало едно време/ Once upon a time на 2 Station Road, E17 8AA London.
