Пораснахме и имаме толкова много. Толкова много от онова, за което мечтаехме. Което планирахме, искахме с плам и трепет в душите. За което горяхме, което чакахме и на което така силно се надявахме. Имаме всичко. И нула свободно време за него. Наричам го
диагноза – нула свободно време
Вече имаме пари да гоним мечтите си. С влакове, с коли, колело… както си искаме. Можем да заминем там, където се виждахме преди години. С чаша с високо столче и хартиено чадърче в ръка, потопили крака в синьото на морето. Можем да го направим, но… нямаме време.
Днес имаме точно онези приятели, които мечтаехме да срещнем. Да кроим планове заедно, да вършим безобразия, да се смеем и да споделяме до ранни зори. Имаме ги, но, уви, срещу имената на всички в бележника ни е надраскано:
Нула свободно време
Станали сме родители. Майки и бащи. Нали си говорехме вечер, хванати за ръце, на фона на оная любима песен, колко добри ще бъдем в тази игра. Дяволски добри. Ще четем заедно с тях любимите си книги. Ще им разказваме приказки с преправени гласове. Ще ги учим да карат колело. Ще тичаме заедно. Ще се търкаляме в тревата и ще скачаме в локви. Заедно, усмихнати. Ще… но не сега. Защото днес имаме нула свободно време.
А помните ли как все говорехме за дома си? Чертаехме планове за уютната всекидневна, пълна с весели гости, празнични трапези и паметни събирания. Бяхме сигурни, че най-накрая, когато пораснем, ще имаме точно такава стая. Ще е пълна с хора и смях, а шегите ни ще се гонят по стените, накачени с най-хубавите ни спомени, като слънчеви зайчета. Днес го имаме този дом, да. Но нямаме никакво време…
за смеха, за трапезите и събиранията
За шегите и новите спомени, които чакат някъде пред вратата на същия този дом като неканени гости.
А онази книга, която още чака да бъде написана, когато един ден порасна? Ами твоят проект за най-добрата пекарна в града? Или нейната мечта да направи малка галерия? И те са там в графата – нула свободно време. А така все още ги искаме, така ги искаме тези неща! Защото… иначе днес имаме всичко. Всичко онова, за което мечтаехме и нула свободно време, за да го изживеем сега.
Имаме спестявания. Имаме опит. Дори капка разум имаме.
Приятели също
И здрави родители имаме. Имаме, все още, малко болежки. Имаме бели кахъри. Имаме пълни хладилници, но изпразващи се души. Имаме и растящо бъдеще, за което, уви… имаме нула свободно време. Диагноза на болест, за която, убедена съм, има лечение. Трябва да има…
