Поканих ги вкъщи. Да пием кафе и да си поговорим. В крайна сметка пихме по една гола вода, хапнахме сурови ядки и шоколадови бонбони. А разговорът ми с тях беше изключително интересен, приятен и много истински. Такъв, каквито са и те самите – Алек Алексиев и Стоян Дойчев. Превъплътили се успешно и страшно магнетично в образите на Гичо и Асенчо във филма Възвишение. Две прекрасни, добре възпитани и много забавни български момчета, които въпреки огромния успех, така и не са се взели твърде на сериозно.
Убедена съм, че повечето от вас вече са гледали филма на кино. А тези, които все още не са, от цялото си сърце съветвам веднага да запълнят този огромен пропуск.
Възвишение си заслужава
Макар че не липсват и типичните за нашите ширини (и не само) хейтърски мнения, в болшинството от отзивите се разливат кое от кое по-хубави и изпълнени със суперлативи от всякакъв тип изказвания. Когато аз самата го гледах, най-сетне разбрах защо в последните няколко месеца се говори толкова много и с такава голяма любов и почит за един от най-добрите и успешни български филми, правени някога.
Очарована съм от страхотния сценарий, брилянтната актьорска игра на целия екип, музиката, операторското майсторство, звука… Да, за разлика от голяма част от българските продукции, тук звукът беше на ниво и то през цялото време. Очарована съм и от всички останали, изпипани до съвършенство детайли, запечатани в лентата. Ще се радвам, ако и вие споделите мнението си за филма Възвишение с нас – в мястото за коментари под статията или на нашата Фейсбук страница.
За да не бавя повече излишно топката, с радост давам думата на главните герои във Възвишение – Гичо и Асенчо. Или по-точно на Алек Алексиев и Стоян Дойчев. Вижте какво споделиха двамата актьори специално за читателите на Lifebites.bg.
За трудностите по време на снимките
Aлек: Цялото преживяване от момента, в който бях избран, че и сега продължава, беше едно изпитание. Беше един връх, който ми се струваше адски далече. С бавни стъпки със Стоян си вървяхме към него, хлъзгахме си се, падахме си назад, пак стигахме до някакво място. Трудностите бяха за мен ежедневни и постоянни, заради сложността на материала, заради сложността на героите в това да бъдеш максимално уверен и вярно да предадеш този образ.
За възвисяването
Алек: Да си възвисен означава нещо и да случваш. Не като прочетеш романа примерно и да си кажеш:
“Ей сега ще се възвися малко.”
А някак си да започнат в тебе да работят някакви процеси. Самото то да бъде един процес. Аз лично смея да кажа, че съм се възвисил малко или много в моралите, в ценностите си, във вярата си. И че съм успял благодарение на филма и участието ми в него да стигна до някъде…
Стоян: Да, възвисяването не е някакъв следварителен етап – след конкретния филм, който сме снимали, да речем. То е усещането за това да искаш да променяш нещата и да ги правиш по-добри. И този процес не би трябвало да спира никога за всеки един отделен човек.
За новите преживявания
Стоян: За мен да се занимавам с кино е нещо съвсем ново. За първи път бях пред камера. Много нови неща научих за себе си. Научих и как се прави кино. Този проект страшно много ме обогати професионално. И разбрах, че това е още една дейност, с която мога да се справям. Буквално бях хвърлен в дълбокото да направя дебют с такъв огромен проект и такава динозавърска роля. На моменти се чувствах изгубен. Не знаех къде се намирам, какво точно правя с ролята. Дали я изграждам правилно, дали това е човекът, който трябва да бъде там…
Алек: Всеки проект е толкова индивидуален и всеки проект е толкова нов… Аз всъщност стъпвам за първи път на това нещо, реално погледнато. От 2011 г. до сега имам над 25 заглавия – и сериали, и филми в чужбина и в България, но това е поредното нещо, което започваш от нулата. От самото начало. Това, че знам как се случват нещата в киното, не ми помага особено с изграждането на образа.
За филма
Алек: Истината е, че поради факта, че имахме режисьор, който знаеше какво иска да се случи и той ни водеше много добре, а и поради това, че със Стоян, мисля, изградихме едно страхотно партньорство, интересните случки бяха ежедневни. Беше наистина голямо приключение и истинско възвишение и духовно, и физическо за нас.
Филмът не е исторически. Има реални образи и случки от историята като Димитър Общи, Арабаконашкия обир и други, но тези неща са някак като фон на историята на двамата главни герои – Гичо и Асенчо. Възвишение ми помогна да погледна с други очи към българската история. В училище ни учат колко величествени са били хората и героите от онова време, а те са били най-обикновени, реални и съвсем „житейски“ хора.
Стоян: Самият роман Възвишение също не претендира за историческа достоверност. Но е толкова добре написан, че когато започнеш да го четеш и да работиш по самата роля в него, няма как да не повярваш, че хората от онова време са били точно такива – нормални и съвсем обикновени.
Колкото до участието ни в този толкова голям и мащабен проект, каквито рядко се правят в България – просто имахме шанса и късмета да бъдем избрани за него. А подобни възможности наистина са рядкост, въпреки че се надяваме този проект да отключи още много подобни занапред.
За режисьора Виктор Божинов и работата с него
Алек: Аз преди си мислех, че много обичам много дълги предварителни разговори с режисьорите, което също работи в дадени проекти. И тук имахме разговори, но внимавахме какво си говорим, или поне Виктор много внимаваше с нас. Някак си ни моделираше като едни пластилини и после на самия терен се раждаха и се случваха нещата.
Стоян: Измислихме заедно с него, или от него дойде, един много интересен термин. Както той казваше – да е житейски. Да е непринудено, да е истинско, да е вярно. Житейски хора, житейска ситуация, житейско действие… И самите ни герои се развиваха чрез самото действие и по време на него.
Ние бяхме поставени в една изключително вярна среда за героите ни. Снимахме из Стара планина и като отивахме на тези места, започвахме да се чувстваме сякаш точно както са се чувствали едно време героите ни. В работата ни с Виктор се убедих в едно нещо – за него най-важното е човекът, който върши дадена работа да е професионалист, независимо за каква работа става дума.
За екипа
Стоян: Екипът, в това число Алек Алексиев, Виктор Божинов и не само, говоря за целия екип, за всички хора, които бяха с нас на терен, много ми помогнаха. Бяха много адекватни спрямо моите незнания и понякога глупавите въпроси, които им задавах от началото до края на снимките. Бяха изключително търпеливи към мен. Актьорският състав също! Снимачната атмосфера беше просто супер!
Алек: Беше много здравословна средата. Когато видиш, че един човек може и да няма опита, но е мега професионалист в това, което прави – ти отстъпваш пред професионализма. Няма значение дали имаш зад гърба си ен на брой филми или не.
За първия път
в който гледат готовия филм
Алек: Ей, много ме е яд, че не го гледахме заедно за първи път. Аз го гледах няколко дена преди Стоян. Имаше закрита прожекция, на която той не успя да дойде. Първия път ми беше странно, защото имаше и други хора от екипа в залата. Не бяха много, но въпреки това ми беше некомфортно. Чудих се много аз ставам ли, не ставам ли… Обаче си викам:
“Гледай Бачето (Стоян – бел.авт.) как си е изиграл нещата, колко хубаво се е справил…”
За мен реално второто гледане беше истинското гледане. На първото някак си гледаш повече себе си.
Стоян: Аз бях в чужбина по време на закритата прожекция и не можах да гледам филма. Звъня на Бачето (Алек – бел.авт.) и го питам какво става, как е филмът? И той вика: “Абеее, филмът е хубав, филмът е много добър. Ти си световен! Аз такова…” С някакво страшно съмнение за себе си. Казвам му: “Абе, не може така. Нали знаеш, че ако ти си зле, значи и аз съм зле. И след няколко дни аз гледам филма и изпадам в някакво страшно мислене. Става ли, не става ли… казвам му: “Абе, ти си страхотен, бе! Какви глупости ми говориш”.
Алек: Правим си четки постоянно ние двамата. (смее се)
Въпреки актьорските и съвсем разбираеми съмнения на Алек и Стоян, обаче, зрителите са единодушни –
и двамата са се справили повече от добре
Истински, органични, харизматични и с такава дълбочина на образите на Гичо и Асенчо, че поне за няколко часа, докато гледаш Възвишение и дори няколко дни след това се чувстваш удавен и опиянен от тях.
Трудности, приключения, екстремни ситуации, много смях, сълзи, добри приятелства и емоции от всякакъв тип сполетяват двамата ни герои днес – Алек Алексиев и Стоян Дойчев по време на снимките на Възвишение. А както самите те казват – и след тях. Освен по кината, Стоян можете да видите още на сцената на Столичен куклен театър. И само да открехнем пред вас вратичката, двамата вече са се заели с нови кино и театрални проекти заедно. За тях също обещаваме да ви разкажем скоро в Lifebites.bg.
Още подробности за Възвишение, периода преди, по време на и след снимките можете да откриете на официалната Фейсбук страница на проекта.
