Таканакуй – така звучно се нарича местна традиция за посрещането на Рождество в селото Санто Томас, провинция Чумбивилкас, в далечно Перу. Всяка страна има собствени ритуали за изпращане на старата и посрещане на новата година. Но същността им е една. Да оставим в миналото несгодите, неуспехите, конфликтите и изобщо всички негативни емоции, за да преминем в следващата година на чисто, с надежда да сме по-здрави, щастливи и успешни, в хармония със себе си и околните.
Таканакуй!
За жителите на Санто Томас в Перу това е вълшебната думичка, която служи като ключ за решаване на възникналите през годината конфликти и гарантира спокойствие през новата година. На един от езиците на коренното население в Перу – кечуа, таканакуй означава “размяна на удари”. Казано иначе: нека се нашамарим, за да се помирим и отново да сме приятели. Това е начинът на жителите на Санто Томас да си опрощават прегрешенията и да намират мир с другия и със самите себе си.
Снимка: midianinja on Foter.com / CC BY-NC-SA
Местните хора разказват, че това е стара традиция, чиито кълнове можем да търсим назад във времето, в периода на колониализма в Южна Америка. По онова време таканакуй не е носил в себе си своеобразния оптимистичен заряд, който има днес. За собствено развлечение испанските завоеватели често устройвали, подобно на боевете на петли, схватки между местните жители.
През 80-те години на миналия век било взето решение за възраждането на таканакуй, като идеята за това, колкото и странно да звучи, е чисто практична. Подобно на повечето наши села днес, Санто Томас бил
забравен от Бога и полицията
Ръката на съдебната система също не достигала дотам. Понякога при възникнали конфликти страстите силно се нажежавали и напрежението трябвало да бъде канализирано по някакъв начин, за да се овладее ситуацията. Местната управа решила да възроди тези боеве, но “в контролирана форма”, в последните дни от годината. И по-конкретно на Рождество Христово, в деня, в който възхваляваме мира и любовта.
Така на хората се дава възможност да изпуснат пáрата като чрез физическа сила и пъргавина защитят семейната си чест и сложат точка на конфликтите си. А после с усмивка и без задни мисли да прекрачат прага на новата година.
Подготовката за събитието започва ден по-рано – с песни, танци и обилни софри. За боевете таканакуй бил разработен специален регламент. Позволени са удари с ръце и крака. Но
паднал противник не се бие
забранени са също използването на пръстени по ръцете и атаката в гръб. Паднал на земята съперник също не се докосва. Спазването на правилата се гарантира от строг рефер. Понякога и той го отнася, но трябва да признаем, че това най-често се случва, когато противниците са жени. Да, в таканакуй имат право да участват представителите и на двата пола.
Снимка: midianinja on Foter.com / CC BY-NC-SA
Така когато на някого много му е накипяло, той има възможност от ринга пред насъбралото се множество да извика човека, с когото има конфликт. Точно както някога са предизвиквали на дуел. Тъй като участието в таканакуй е абсолютно доброволно, опонентът има право да не приеме. Но предизвикателството може да бъде прието и от друг член на семейството му или от приятел.
Реферът следи противниците да са горе-долу в една и съща категория, за да има достойна битка. Участието в такава схватка се възприема като
демонстрация на смелост
и физическа мощ, и е въпрос на престиж. Някои от участниците прикриват лицето си с традиционни разноцветни плетени шапки-маски или животински маски, за да сплашат противника. Битките продължават около три минути.
Въпреки доста свирепото млатене, след края участниците обикновено се потупват дружески по рамото (така, както само перуанците могат да го направят) и, ако са в състояние, пускат по една усмивка. Победителите напускат ринга горди, а загубилите знаят, че след година ще потърсят реванш.
Бившият кмет на Санто Томас Флорентино Лайме споделя в свое интервю, че мнозина критикуват колегите му заради тази нетипична традиция. В отговор той казва:
“За мен пък няма нищо по-диво и егоистично от това, да отрупаш масата с обилна вечеря и да си обменяш скъпи подаръци, докато съседът ти няма какво да яде.”
Всяка страна с нравите и разбиранията си. Важното е да започнем новата година на чисто. Било то с изчистена и подредена маса след продължителните веселия, както е по нашите географски ширини, или пък с чисти сметки и някоя и друга цицина, както в Перу.
