9-годишната червенокоса калпазанка от едноименния роман на Астрид Линдгрен на 21 май 2015 г. отпразнува 70-тия си рожден ден. Но макар годишнината да отмина, на тази дата винаги ще се празнува. Защото Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова или Пипи Дългото чорапче винаги ще бъде сред най-любимите детски герои и никога няма да остарее.
Нямаше как да подминем този юбилей и затова решихме ви припомним няколко незабравими цитата от любимата на поколения деца и възрастни книга за Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче.
“- Какво пише там? – заинтересува се Пипи. – Пише: “Страдате ли от лунички?” – обясни ú Аника. Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея. – Не! – заяви решително тя. – Какво обичаш? – попита дамата. – Не! – повтори Пипи. – Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата. – Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи. Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна: – Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички! – Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!“
[Вижте още: Незабравими цитати от любими детски книжки]
” – Защо вървя заднишком ли? – възкликна Пипи – Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?”
“ – То наистина не си заслужава – каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. – Пък и не умеят да си играят – отбеляза Аника. – Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш! – Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. – Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат”.
“ – Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.”
“- Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.”
” – Но, Пипи, каза Томи, – можеш ли да свириш на пиано? – Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала – отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения.”
” – Защо държиш кон на верандата си? — попита Томи. Всички коне, които знаеше, живееха в конюшни. – Хм – отговори замислено Пипи. — В кухнята само ще ми се пречка, а пък в гостната не го свърта.”
” – Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа.”
” – Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят.”
