Валентина Попова – социологът, който стана художник

Валентина Попова е социолог по професия, философ по съзнание, пътешественик по душа, веселяк по сърце, а по хоби – художник. Допреди 4-5 години социоложката проявява страстта си към себеизразяването с четка и бои като изрисува във весели краски гардероби, шкафчета и долапчета вкъщи. Приятелите си радва с подаръци като дървени лъжици, керамични чаши и чинии в свой собствен дизайн.

И в един момент, когато ú остават две-три години до пенсия, вместо да крои планове за тих и спокоен живот,

Валентина Попова смело се отдава на изобразителното изкуство

По-късно нейната дъщеря и близките ú приятели успяват да ú вдъхнат кураж да организира и собствена изложба, а после oще и още една. В навечерието на Рождество Христово Валентина Попова подреди поредната си изложба във фоайето на Българското национално радио (БНР), където е работила като социолог преди пенсионирането си.

В експозицията Валентина Попова представя свои творби от различни стилове и в различни тоналности – пъстри, интересни и наситени като живота ú. Най-скъпата ú картина в изложбата вече е откупена от БНР, а средствата – дарени от Валя за предстояща скъпоструваща операция за отстраняване на мозъчен тумор на журналистката от Националното радио Станислава Пирчева.

“Валя, – казвам ú. – Като те гледам, много ясно си давам сметка за това, че възрастта е по-скоро състояние на духа, а не на физиката, тялото.”

“Това е така и не е така – деликатно ме опровергава Валентина Попова. – С възрастта човек се поотърсва от младежки комплекси, от младежка неувереност. В един момент разбираш, че ценността не е извън теб. Ти не зависиш от другите и можеш да се реализираш, да се осъществиш! Това те подмладява. Няма възраст.”

В България, когато се пенсионират, хората най-често се затварят, свиват кръга на контактите си. Ти разчупваш тази представа, преоткриваш се и сякаш започваш нов живот – още по-динамичен. Много пътешестваш в България и по света, откриваш нови възможности за реализация, нови хоризонти. Лесно ли се чупят стереотипите?

Аз поначало много се занимавам със социална психология, не само от професионален, но и от личен интерес. Знам какво е стереотип, знам какво е предразсъдък, какво е деформиране на съзнанието и гледам да избягам от тези неща. За мен животът е приключение и продължава да бъде приключение. В този смисъл

пенсионерството е за мен дар Божи

– свободно време! За да бъдеш пълноценен, ти трябва да се реализираш, да се чувстваш добре, за да могат и хората около теб да се чувстват добре. Това е ключът според мен.

Какъв е пътят на превъплъщението на един социолог в художник и можем ли да открием по някакъв начин социолога в картините ти?

Трудно се открива социологията в картините ми. Те са по-скоро израз на йогистките ми и несъзнаваните търсения, отколкото резултат на рационално социологическо научно обяснение на света. Може би социологията се чувства по-скоро в заглавията на картините, отколкото в самите тях. Така че тя е

дълбоко скрита

Превъплъщението на социолога в художник стана неусетно, лека-полека, породено от желанието за творчество. Науката, колкото и да дава възможност за творчество, все пак има по-строги правила. А в изкуството аз обичам да нарушавам правилата. Хубаво е, че не съм професионалист, защото това ми позволява да правя каквото си искам. Т.е. едва ли не получавам абсолютна свобода. Това подхожда на моята природа, на моите търсения, на моето желание светът да е свободен, личността да е свободна, без ограничения.

Ти работиш в различни стилове, но предпочитанията ти клонят към абстракционизма. С какво този стил е толкова интересен за теб?

В абстрактната картина всеки вижда това, което може да види, своя личен разказ. Ние не си даваме сметка, че и в действителността е същото: виждаме света така, както можем да го видим. Той не е еднакъв за всички, за всеки един човек той е различен. Дори си мислех на първата изложба да пусна (тук се намесва социологът в мен) анкетна карта за всяка картина – кой как би я назовал.

В твоите картини силно грабват цветовете. Как играеш с тях?

Тук мога да призная, че следвам правила. Все пак не може без опорни точици! (Смее се) Представете си цветния кръг, който представлява връзката между цветовете от видимия спектър. Според цветовия модел на Йоханес Итън основните цветове са три – синьо, жълто и червено, които не могат да се получат от смесването на никакви други цветове. С тях човек играе, получава вторични, третични и т.н. цветове. Това е някаква теория, която ми помага за колорита.

Прочетете още… историята на една йога инструктурка, която е на почти 100 г. и ще ви вдъхнови

Кой цвят преобладава в картините ти и защо?

Изскачат синьото и червеното. Синьото в множеството му варианти е любимият ми цвят. То е близко до лилавото като за мистика, но дава и спокойствие, дава усещане за отвъдното, за горе високо в небето, а чрез водата – и за земното. Синьото е широкоспектърно. Червеното ми помага да избягам от сивотата на света. То е ярко, жизнено, енергично.

Когато рисуваш, мислиш ли за това, как ще бъде възприета картината?

Не, когато рисувам, аз съм насаме с платното. Заставам пред платното с желанието да рисувам. Ако харесвам това, което се е получило, ще се осмеля да го представя. Ако не го харесвам, лисвам отгоре бяла боя и започвам наново.

Валя, за десерт съм си запазила един специален въпрос. Ти си един изключително позитивен човек и с този висок градус на позитивизъм и добро настроение заразяваш всички, с които общуваш. Как го постигаш? Това ли е формулата – че животът е приключение? Като цяло в България през последните години преобладават минорните настроения. Може би някак изгубихме от хоризонта си същността на нещата?

Да, през последните години хората тук в България някак си съвсем се потиснаха. И всеки търси някъде другаде вината. Не, няма другаде вина! Ти си свободен и отговорен за себе си. Всеки ден правиш избор: дали ще се усмихнеш, или само ще недоволстваш. Това е социално психологически дефект на българина. Той не може да се зарадва, вижда само лошото. А не трябва да е така.

Как човек може да промени подобна нагласа?

Като погледне слънцето, небето, звездите, реката, паяка, кученцето, любимия човек! Толкова хубави неща има в този свят!

Всеки, който желае да се срещне отблизо с творчеството на Валентина Попова и лично да се запознае с нея, може да стори това по време на изложбата ú във фоайето пред Първо студио на Българското национално радио до края на януари. Официалното откриване е на 9 януари от 17,30 часа.