Той е блестящ пример за това как човек може да започне кариерата си в неподходящата за него професионална сфера. Или поне не в тази, в която му е писано да разкрие пълния си потенциал и необикновени възможности. Шарл Перо е юрист, който започва да пише детски приказки, когато е на цели 55 години! И въпреки това се превръща в един от най-обичаните и емблематични детски автори.
Едва ли има човек, който да не е чувал името му. Или такъв, който да не е чел, слушал и препрочитал десетки пъти неговите творения. Може и да не знаете, че именно Шарл Перо е написал някои от тях, но вярвам, че голяма част от тези заглавия са първите, които ви идват наум, когато става дума за приказки. Спящата красавица, Червената шапчица, Котаракът в чизми, Пепеляшка, Магарешката кожа, Синята брада, Палечко. Това е само малка част от незабравимия набор от приказни истории на талантливия французин, сочен и за
баща на приказката
Повечето истории на френския писател и виден фолклорист са базирани на различни народни легенди, предавани от уста на уста в продължение на стотици години. Перо ги предава умело, доизмисля ги и ги оформя в достъпен за четене и разбиране от деца вид. Повече от 100 години по-късно по неговия пример немските братя Грим също ще се заемат да събират, обогатяват и разпространяват народни сказания. За тях обаче ще ви разкажем в отделна история.
Първата книга, която Шарл Перо написва, съдържа 8 приказки и е издадена през 1697 г. Посветена е лично на племенницата на Луи XIV. Преди да се стигне до този грандиозен скок в литературата
Шарл Перо изминава дълъг път
Роденият на 12 януари 1628 г. в Париж писател е представител на т. нар. френска буржоазия. Това е средната класа – на хората с повече финансови и културни възможности от селяните, които обаче са на по-ниско ниво от благородниците. Когато за бъдещия писател настъпва време да избере по кой професионален път да тръгне, той се насочва към правото. Дори постъпва на работа във френския кралски двор. Мечтана за мнозина позиция. Перо бил истински приятел и довереник на самия Луи XIV – Краля Слънце.
Но дори на подобна висока позиция на Шарл нещо все не му достигало. Макар да се справял повече от добре и то в продължение на десетилетия, той сякаш чувствал, че бил предопределен за нещо по-голямо. Около 1660 г. Перо започва да развива таланта си в областта на литературата. Постепенно печели одобрението и уважението на литературните кръгове във Франция. През 1671 г. е избран за член на Френската академия на науките.
Но дори и след това са му необходими повече от 10 години, за да разбере какво в крайна сметка е
истинското му призвание
И не, това не са стиховете и повестите, с които слага начало на писателската си кариера. Това, за което безспорно е предопределен, е създаването на приказки. А основната цел на редовете, които пише, е да съдържат дълбоки и проникновени поуки за малки и големи. Да отговарят на търсенията и моралните нужди на хората от края на 17-и век.
В края на повечето оригинални приказки на Шарл Перо се появяват и поучителни рими. Днес тези послеслови често се пропускат (в повечето случаи съвсем умишлено) при печат или от самите читатели, ако случайно ги има. За времето си обаче те са били изключително полезни и наистина необходими за просвещаването и възпитаването на
ценности във френското общество
Шарл Перо призовава своите колеги, подобно на него, да се заемат да събират и препредават сюжети от действителния съвременен живот, но още повече от автентичния френски фолклор. От него според писателя могат да се почерпят безграничен брой идеи и теми за нови художествени произведения. А предаването и запазването на народните мъдрости в писмена форма по-късно се оказва ценен ресурс, чрез който древните френски сказания достигат до всички следващи поколения, та чак до наши дни.
Любопитен факт е, че в книжките с приказки на или по Шарл Перо, които си купуваме, липсват огромен брой
тъмни и кръвожадни детайли
които той е включил при написването им. Тази тема е наистина много любопитна и заслужава особено внимание, така че и за нея обещаваме да ви разкажем повече подробности скоро в Lifebites.bg.
Но за да загатнем все пак за какво става въпрос, ще споменем два интересни факта за оригиналния вариант на Червената шапчица. В него няма ловец, който да разпори вълка, да спаси малкото момиченце и да напълни търбуха му с камъни, за да се удави. Приказката на французина завършва с изяждането на Червената шапчица. И няма хепи енд. Както и в повечето му други истории.
Вторият любопитен факт е, че самият автор на приказката открито споделя, че вълкът всъщност е проявление на всички онези лоши чичковци, които се навъртат около малките момиченца. Тоест в нравоучителния текст на бащата на приказката става дума за педофилията. А поуката е повече от ясна. Малките госпожици, които не внимават и дружат с непознати, рискуват да бъдат изядени от тях. Буквално и преносно.
Творчеството на Шарл Перо дава
мощен тласък на литературата
по онова време и до голяма степен именно то проправя първите крачки към един изцяло нов етап – Просвещението. Това философско движение се развива и гори в периода от края на 17-и до началото на 19-и век. Като негов виден представител и пламенен защитник Перо се обявява твърдо против догмите, наложени от съществуващия до този момент Класицизъм.
В негово лице съвременниците му разпознават едни нови естетически принципи и едно ново светоусещане. Френският писател и неговото творчество се превръщат в носители на настъпващия вече все по-уверено рационализъм и истински прогрес в полето на литературата. А самият той постепенно се превръща в един от най-забележителните и талантливи разказвачи на приказки на всички времена.
Шарл Перо напуска този свят на 16 май 1703 г., когато е 75-годишен. Последният му пристан е родният му град Париж. Въпреки физическата смърт писателят е жив и до днес. В умовете и сърцата на всички малки и вече пораснали деца, които с радост и вълнение и до днес продължават да разгръщат обичаните страници с неговите приказни истории.
