Те са модерните съквартиранти. Тя не може да заспи до 3 ч. през нощта и се върти в леглото от непотушени нервни изблици. Сексът в това легло отдавна е мираж. Той се буди в 3 ч. и очите му отказват да се затворят, побеснели от неудовлетвореност. Става, пали цигара, взира се в огънчето и очаква то да му донесе отговорите.
Тя е с него, защото ще ú купи ботуши. Той е с нея, защото така не му се налага да си готви и чисти сам. Вещите ú хвърчат през вратата на фона на грозни крясъци и пред погледите на втрещените съседи, но тя в крайна сметка ги събира и се връща обратно, защото той има пари. И така до следващия път. Те са заедно, защото… си делят наема.
Модерните съквартиранти
Заедно са, защото родителите ú са с позиции в определени среди и това ще му спести изкачването на няколко професионални стъпала и много усилия. Защото той чисти, простира, пазарува и бърше дупетата и сополите на децата. Тя пък е източник на ключове – за джип, вила, апартамент(и) и прочее движимости и недвижимости. И защото на някой от двамата не му се започва отначало. Както и защото някой от двамата смята, че целият свят му е длъжен и чрез тази “връзка” канализира това усещане. Защото…
Някои непретенциозно се определят като “така ми е добре”. Други дискретно се промушват през ъгъла на разкованата си рамка и всячески избягват въпроса:
“Вие какви сте си точно?”
Трети самоотвержено се титулуват “семейство” и като сковани, но уверени в изявеното си сценично присъствие актьори, поддържат имиджа дори и вкъщи. Върху матрака с мемори пяна, който споделят със студена отдаденост и който “помни” преимуществено извивките в двата си противоположни края, но не и в средата, и с комфорта си отчаяно и напразно
моли за малко споделена интимност
Рядко някой от тях събира смелост да отговори честно на въпроса: “Защо изобщо сте заедно”. Тази уродлива версия на живота е подчинена на интереса – различен по размер, ясно дефиниран и все пак свенливо премълчаван. Всички те са представители на най-новата най-малка социална единица – модерните съквартиранти.
Свързващите звена в нея не са любовта и щастието, а мързелът и интересът (заедно или поотделно), подкрепени съответно от мантрите, че всеки все някога омръзва на някого. А и че 90% от хората живеят по този начин и от екзистенциалния казус можеш ли и ти да свикнеш да живееш така.
“Кому е нужно това”
е по-скоро констатация, а не питанка. Но и да беше, отговор не е необходим – на всички ни е ясно, освен може би на главните действащи лица. Те, по традиция, разбират на финала – мъдро, драматично, с горчивина.
Светът е шарен
Всеки, разбира се, сам решава как да живее живота си. Никой няма право да съди другия, но и никой няма право да се оплаква от изборите, които сам е направил, и да търси съжаление. Независимо колко тежат! Това е като да плюеш срещу вятъра.
Да не говорим, че е и грозно и абсолютно излишно. Няма право и да развява неудовлетворението си като знаме и да генерализира за това, колко е ясен, гаден, циничен и т.н. животът, на база своя опит. Огорчението от собственото битие е единствено за лична консумация.
Всичко останало са празни приказки. Не за друго, а защото всяка ситуация е разрешима – по един или друг начин. Комфортът, бил той и привиден, некомфортен, също си има цена. Ако не ти е по силите, предоговаряш правилата, излизаш от играта и се оглеждаш за истински съквартирант или истинска половинка. Ако ли не, предано и отдадено на каузата поддържаш версията за 90-те процента… докато смъртта ви раздели.
Всъщност не знам дали е известно на хората, че бракът по любов съществува от около 100-150 години, а бракът като институция съществува от 4000 години. Исторически погледнато периода, през който бракът се е сключвал и поддържал заради интерес е впечатляващо по дълъг.