Живея в София от 20 години и мога да кажа, че проблемът с качеството на въздуха никога не е бил толкова остър. Очевидно това не прави впечатление само на мен, защото и дебатът по темата за мръсния въздух в столицата ни е особено интензивен в последно време…
Прекарахме Коледа със семейството в София. Градът беше поопразнен, трафикът не беше толкова интензивен, но особено вечер нивата на замърсяване не бяха никак по-малки от тези в делничните дни през зимата. През останалите сезони замърсяването не се усеща толкова натрапчиво. За мен изводът е, че
основен проблем за мръсния въздух
в най-големия български град е отоплението на “твърдо гориво”. Да, изгорелите газове от автомобилите са сериозен източник на вредни емисии, но личното ми усещане е, че същностният проблем са печките на дърва, кюмюр и всевъзможни отпадъци.
Надявам се гражданското общество да реагира именно на тази заплаха. Надявам се също и институциите да вземат адекватни и бързи мерки, защото печките и манталитетът зад тях са своеобразна форма на тероризъм срещу всички живущи в града. Наблюдавам го и по децата си – лошото качество на въздуха дава сериозно отражение върху здравето им в празничните дни. Въпреки че не са на училище или детска градина и нямат непрекъснато съприкосновение с други деца, те
не се чувстват никак добре…
Това ме кара да мисля, че проблемът не е във вирусите и природата, а в хората и тяхната безотговорност към останалите членове на обществото. Едва ли отоплението на твърдо гориво излиза по-евтино – като се имат предвид и логистичните усилия по подсигуряването и съхраняването му, по почистване, зареждане и други “екстри”, включени в крайната му цена за потребителя.
Така “евтиното” излиза изключително скъпо – за абсолютно всички нас. Едва ли в друга европейска страна през XXI век здравето и животът са толкова ниско ценени. И всичко заради единия манталитет и инертност в мисленето.
