В днешно време денят на българската просвета, култура и славянската писменост се приема и празнува повече като празник на училището и учителите. Но през далечната 1856 г. той е свързван не с мястото и просветителите, а с тези, които черпят знания. Тогава Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
Век и половина по-късно ще ви запознаем с един друг тип ученици: тези извън класните стаи, извън системата и стереотипите. Домашните ученици. Т. нар. хоумскулъри. Защото знанието е важно и трябва да бъде разпространявано нявсякъде и по всяко време.
С председателя на Асоциацията за домашно образование
Петър Порумбачанов
разговаряме за продукцията на родните училища, за семействата, които са избрали сами да обучават децата си и защо този тип образование все още е нелегитимен в България.
Петър, ти си баща на трима сина и една дъщеря, които никога не са били и няма да прекрачат прага на българско училище. Защо взе това решение?
Защото, вместо да дам децата си на училище, предпочетох да дам училище на децата си! Четирите ни деца, които обучаваме вкъщи със съпругата ми са на 19 г. – Георги, 12 г. – Никола, 9 г. – Павел, 3 г. – Ралица. Георги завършва средното си образование октомври 2015 г., след това “хваща живота си в ръце”. Къде ще кандидатства или работи е негово решение. По-малките деца се обучават индивидуално според талантите и предпочитанията им, ние само “побутваме” процеса.
Каква “продукция” предлага родното училище днес?
“Продукцията” на системата е като продукциите от поточна лента – еднаква. Децата са различни и предпочитам да отчета различията, вместо да ги игнорирам.
Как би описал младите хора у нас, които завършват – като потенциал, знания, интереси, мироглед, ценностна система?
Като “резервни части” за спрени от производство автомобили. Една тежка, бюрократична система се реформира и развива с няколко десетилетия по-бавно от гъвкавата, малка частна компания – семейството. В микросредата на класната стая, където всички са на еднаква възраст, знанията са унифицирани към средното ниво, интересите са ограничени до интересите на
“най-готините” съученици
а мирогледът е прикрепен към мирогледа на най-силния в “стадото”. Свободните деца не подлежат на стадно отглеждане, а ако има такива в класа, те най-малкото ще си имат достатъчно проблеми, придружени с гавра и отхвърляне, поне до времето, в която психиката на детето ще се пречупи и то ще е принудено или да приеме диктата на “силните и готините” , или да стане затворен в себе си аутсайдер.
Така ли е било и когато ти си бил ученик?
Разбира се, че беше така – времето е без значение. Просто аз бях от “готините и силнитe”. Убеден съм, че с поведението си съм причинил достатъчно тревоги на съучениците си, учителите и родителите ми, за което моля за извинение! Завърших все пак, после учих и в университет, а след като завърших и него, започнах да се образовам.
Какви промени намираш в българското образование от основаването на първото светско училище в страната през 1835 г. до днес?
Това е въпрос за книга, но ще се опитам да съм кратък: Преди 200 години, хората, които можеха да четат, бяха образовани. Днес само това не е достатъчно, но има и по-лошо – хората, които могат да четат след школовка в системата, са все по-малко. Не говоря за това да четеш само книги, говоря за умението да се разчита живота.
Не знам как вие разбирате думата образование, но за мен тя звучи като нещо, което трябва да образувам. Самата етимология на думата означава да образувам образ. Обичам да превеждам тази етимология като изграждане на характер у децата или изграждане на личност. Днес има все по-малко Личности и все повече безлични “зъбни колелца” – които са просто механизма на самовъзпроизвеждащата се Матрица.
Домашното образование е легитимно в европейски държави като Великобритания. Защо в България то все още е извън закона?
Защото сме зомбита. Правят се опити да се легализира държавното образование, което да се извършва в домовете на хората. Обществото ни е пораснало до тук. Истинското домашно образование е друго ниво на свобода, която е неразбираема за робите в парламента и извън него.
Когато богът в едно общество е държавата, не може да се очаква нещо друго освен господство на държавата във всяка област от личния живот на семействата. Тоталитарното законодателство в областта на образованието ще се разруши, когато се срутят крепостите в умовете на хората, че те не са способни да живеят в свобода и да носят отговорност за нея.
Какъв е профилът на семействата, които се ангажират да обучават децата си вкъщи?
Това са хора, които имат по-дълбоко разбиране за родителските си отговорности. Те са наясно, че домашното обучение не е панацея, не е и самоцел! Успехът на домашното образование е пряко обвързан с презумпциите на родителите. Истинският мироглед води до гарантиран успех, а хаотичните мотиви… до хаос.
Ако планирате да се провалите, ще успеете. Не забравяйте, че държавата е ваш основен конкурент в провала и може да свърши работата вместо вас, докато вие си живеете живота. Алтернативата е трудна – изисква посвещение и постоянна работа, но пак ще си живеете живота, ако смятате, че може да го подарите на децата си.
Заедно със съпругата ти Живка сте сред основоположниците на хоумскулинга у нас. Как се разви домашното образование у нас за тези 12 години, кои са били най-големите трудности, с които сте се сблъсквали?
Лично моето семейство не е имало проблеми, понеже нашите деца винаги са били out of the system. С други думи – нито ние пречим на системата, нито тя пречи на нас. По-сериозни трудности са срещали семействата, които са изтеглили децата си от държавно училище, защото училищата гледат на тези деца като на делегирани бюджети. Наистина е вулгарно, но иде реч просто за пари. Семействата в България, които обучават своите деца в домовете си, са се увеличили за 12 години с 1000%. Това е насърчаващо, нали?
За хоумскулинга се говори основно, когато стане скандал с някой домашен ученик или когато се правят промени в Закона за образование. Какво се случва междувременно с българчетата, които се учат извън училище?
Децата учат и растат в спокойна семейна среда. Ходят по състезания и олимпиади, губят и печелят, успяват или се провалят… но до тях винаги има някой, който ги подкрепя, обича и насърчава. В годините пред нас тепърва ще се види добрият плод на домашното образование. След 10-20 години стотици, учили в домовете си деца, ще щурмуват “света на възрастните”. Убеден съм, че те са основните носители на бъдещата етична и морална промяна в обществото ни.
