Съдбата е капризна и непостоянна. Предлага на малкия Волфганг Амадеус Моцарт внимание, обич, слава. Но не след дълго започва да “изневерява” на порасналия младеж. В първата част на тази история в Lifebites.bg ви разказахме за детето Моцарт и първите години от живота му (кликнете на текста в оранжево, за да видите отново първата част). Такива, в които блесва освен с феноменалния си талант, и с ексцентричните си прояви на незачитане на обществената йерархия. Като тази, при която първо отказва да започне концерт пред императора, а после го строява да му разлиства нотите. Ето как продължава историята му.
Новият курфюрст на Залцбург, работодател на Леополд, е груб и деспотичен към хората със собствено мнение. Дребнаво се заяжда и контролира работата на Моцарт – баща и син, принудени да композират и изпълняват музика по негово нареждане. Въпреки това Волфганг не спира да композира симфонии, серенади, сонати, концерти и т.н.
През 1775 г. Моцарт създава за придворната капела в Залцбург едно от най–популярните си произведения – нежното дивертименто Малка нощна музика. Негова страст и призвание е операта, но в Залцбург няма оперен театър, за който да пише. А и работодателят архиепископ Колередо му забранява.
“Да композирам е единствената моя радост и едничка моя страст.”
Въпреки, че баварският курфюрст Максимилиан III го вика в Мюнхен да напише опера, Моцарт е творчески самотен. И въпреки това продължава да твори. Появява се Мнимата градинарка, която жъне успех. На композитора обаче са му нужни огромни усилия, за да извоюва своята независимост от владетеля.
През 1777 г. Волфганг тръгва за Париж с майка си, тъй като бащата остава на служба. Без успех си търси работа в градовете, през които минава. В Манхайм се влюбва в Алоиза Вебер (братовчедка на Карл Мария фон Вебер), но не получава отговор на чувствата си.
В Париж също го очаква разочарование – тук никой не си спомня за детето-чудо. Живее с майка си в тъмна и влажна хотелска стая, принуден да дава уроци по музика срещу минимално възнаграждение. Тича от единия край на града до другия, напразно очаква ангажименти. Майката се разболява, без да каже на сина си. На 3 юли 1778 г. умира в ръцете му. Сломен, Моцарт не смее да пише на баща си.
В Париж композира 2 симфонии и 5 сонати, сред които е особено популярна Ла мажорната, в която е известното рондо А ла турка (по-известно като Турски марш – бел.ред.). Есента обаче е тъжна. Загубил майка си, без успех в Париж, без любов, нещастен, Моцарт решава да се завърне в Залцбург. А там пък го очаква враждебно отношение и бащиният упрек:
„Ти не опази майка си“.
Между баща и син Моцарт настъпва отчуждение. Волфганг отново става зависим от архиепископа, приемайки унизителната за него служба първи цигулар, музикант и „правото“ да обядва с прислугата. Моцарт е в открит конфликт с архиепископа. В едно от писмата си пише: “Държа да го уверя писмено, че непременно ще получи от мен ритник в задника и няколко шамара в добавка, защото обиди ли ме някой, трябва да си отмъстя.” Но ето, че когато през 1781 г. композиторът напуска, оставката му е потвърдена с “ритник по задника”.
Такова отношение не е рядкост. По повод сватбата на сина на Мария Терезия, Моцарт композира Асканио в Алба. Императрицата му подарява златен часовник със собствения си лик. Но когато разбира, че синът ѝ иска да назначи Моцарт за придворен композитор, му пише да не назначава при себе си „ненужни хора, които скитат като просяци“.
След Париж, Виена също се отнася към Моцарт така, както подобава на една богата и безгрижна столица да се отнесе към признат, но лишен от връзки музикант. Вероятно за това имал заслуга и Салиери – концертмайстор в двореца, чиято завист към Моцарт става повод за спекулации. Животът във Виена не е лесен. Ето какво пише на сестра си:
„Всяка сутрин в 6 ч. вече съм фризиран и облечен. След това пиша до 9. От 9 до 1 имам частни уроци, после се храня. Преди 5-6 ч. след обед не мога да работя поради концерти тук и там. После пиша до 9 ч. Понякога се увличам в работа докъм 1 ч. през нощта и после пак ставам в 6″.
Волфганг се установява на квартира в семейство Вебер от Манхайм. Бащата е починал, Алоизе е омъжена и майката живее с другите си 3 дъщери. Моцарт се сближава с 18-годишната Констанца и въпреки волята на баща си, се жени за нея. По същото време написва Отвличане от сарая – опера за любовта и верността. Въпреки че публиката я приема, операта не се харесва на императора, който я намира за „сложна“ и „учена“. “Прекалено добра за нашите уши, с ужасно много ноти”. На което Моцарт отговаря: “Точно толкова, колкото е нужно, ваше величество”.
Музиката звучи навсякъде във Виена. Моцарт покорява публиката с лиричност, нежност и изящество на изпълнението. Жизнерадостен, умен, духовит, той става център на внимание. С хората се държи просто, непринудено, без да проявява чувство на превъзходство. Артистична Виена търси неговото познанство. Домът му е пълен с хора на изкуството. Жена му споделя този стил и проявява гостоприемство.
Въпреки растящата си слава и множащите се поръчки обаче Моцарт не забогатява. Той си остава разточителен и екстравагантен, живеещ ден за ден, никога в спокойствие и лукс. Въпреки че бил коректен към колегите си, честното му и критично отношение настройва негативно някои от тях. Придворните музиканти саботират поставянето на негови опери,
императорът също не е благосклонен
През април 1786 г. е готова операта Сватбата на Фигаро. Увертюрата ѝ е първата оперна увертюра, представляваща самостоятелно единно и цялостно симфонично произведение – един от върховете на моцартовия гений. Публиката аплодира, но мнението на официалната критика и придворни авторитети е негативно и след няколко представления операта е свалена от сцената. Но пък след това в Прага Сватбата на Фигаро е приета възторжено. А Пражкият оперен театър му възлага опера по сюжета на Дон Жуан.
Наближава премиерата на новата опера, а увертюрата още не е започната. Моцарт играе билярд, не участва в разговори, не отвлича вниманието си. В нощта на премиерата Констанца прави силно кафе и го забавлява с анекдоти, за да не заспи. На сутринта увертюрата е готова и то по моцартовски съвършена. Дон Жуан бележи невероятен успех. Салиери плаче от завист, а Хайдн казва на Моцарт:
“Дори да не си написал нищо друго освен Дон Жуан, пак би бил велик композитор”.
Но успехът върви ръка за ръка със загубата. По време на композирането на операта умират две от децата му, учениците намаляват, аристократичната публика се оттегля. Констанца боледува, дълговете растат. Посещавайки дома им, негов приятел вижда двамата съпрузи да танцуват без музика… за да се стоплят.
Вълшебната флейта е последната завършена от композитора, чисто немска опера. През юли 1791 г. при Моцарт идва тайнствен непознат с пелерина и маска и му поръчва реквием. Хонорарът е щедър с условие всичко да остане тайна. Болният и страдащ от хипохондрия композитор предчувства, че пише творбата за себе си. Ноември е студен, няма дърва и той често прескача до кръчмата Сребърната змия, за да се стопли.
В Реквиема Волфганг Амадеус Моцарт излива своята мъка
и страх от смъртта. Но не го довършва. А тя приближава. Констанца с двете им деца напускат дома, за да не гледат агонията на Моцарт. В 1 ч. след полунощ на 5 декември 1791 г. той умира, едва 35-годишен. Денят на погребението е студен, вихри се снежна буря. Изпратен е от неколцина, между които Салиери. Но никой от близките. Погребан е в общ гроб с десетина бездомници.
Констанца се омъжва за датския дипломат Нисен, с когото написват биографията и се грижат за писменото наследство на Моцарт. От 6-те му деца остават живи 2, които са отгледани от чешкия музикант Франтишек Ниемечек. Има доста легенди, че Салиери е отровил Моцарт. Завиждайки, той е пречел на изявите му. На погребението му е чут да казва:
„Жалко, че си отиде такъв гений. Но за нас е добре. Ако беше живял, никой не би дал и парче хляб за нашите композиции“.
Волфганг Амадеус Моцарт започва повече от бляскаво жизнения си път. Приключва го повече от рано. Оставя на света 50 опери, над 45 симфонии, още сюити, сонати, концерти… Огромно творчество, което не може да бъде преписано за годините на неговия живот.