Федерико Фелини: Киното е като жена – с нейните моменти на светлина и мрак

Федерико Фелини се ражда на 20 януари 1920 г. в Римини и умира от инсулт в Рим на 73 г. Оставя ярка следа в киното с емблематични филми като Пътят (1954), Сладък живот (1960), Осем и половина (1963), Амаркорд (1974).

Фелини е представител на течението в италианското кино, наречено неореализъм. То се появява след Втората световна война и представя живота на хората от бедната работническа класа в противовес на холивудските бляскави продукции, показващи лековат и охолен живот.

Малко преди смъртта си през 1993 г.

Федерико Фелини получава Оскар за цялостен принос

в областта на изкуството. Приживе има общо 65 различни филмови награди.

Като дете италианецът е запленен от изкуството на цирка и клоуните, чийто образ по-късно присъства в почти всички негови филми. Като малък Федерико Фелини обича и да рисува. Често чете популярното списание Кориери деи пиколи. В него редовно открива преводи на американски комикси, които оказват влияние върху работата му в киното.

Вижте още… Куентин Тарантино – особеностите на един гениален режисьор

Вероятно малко известен факт за широката публика е, че Фелини започва професионалния си път като карикатурист и автор на хумористични статии в различни издания. За решаващ момент в живота му се счита работата му за списание Марк’Аурелио, където води постоянната рубрика Ще чуете ли, каквото имам да ви кажа?

в продължение на 3 години

– от 1939 г. до 1942 г. Запознава се с известни личности от шоубизнеса и постепенно започва да пише скечове за киното. Става асистент на кинорежисьора Роберто Роселини. А години по-късно прави шаржове и скицира своите филмови герои.

Lifebites.bg подбра за вас някои от най-емблематичните изказвания на Федерико Фелини, които допълват неговия образ и хвърлят повече светлина относно мнението му за магията на киното, живота, приятелството му с Марчело Мастрояни и изкуството. Приятно четене!

“Един филм или те докосва и значи нещо за теб, или не. Ако те е развълнувал, няма нужда да го разбираш.”

“Филмите са като сънищата, киното използва техния език. Години минават за секунда, в миг се пренасяш от едно място на друго. Сънищата са моята реалност и материята, от които са направени филмите ми.”

“Да отидеш на кино, е като да се завърнеш в утробата. Седиш неподвижно в тъмнината и медитираш, очаквайки животът да се появи на екрана. Трябва да ходите на кино с невинността на зародиш.”

“Една творба не е никога само измислица или само истина. Тя е това, което е.”

“Животът крие повече от онова, което някога ще узнаем – религията, мистиката, съвпадението, неизвестното, предначертаното. Понякога ми се подиграват заради готовността да възприемам всичко – от ясновидството през астрологията до спиритическите сеанси, но обещанието за чудеса ме омайва.

Подигравачите и мърморковците не ме спират. Нека си живеят, вкоренени в земното. Нека считат, че всичко трябва да има научно обяснение. Не искам да познавам хора, които не могат да възкликнат: “Представяш ли си?!?” в отговор на вдъхновяващо необяснимо явление. Въображението е най-важният вид мислене. Как човек може да напредва, ако не иска да отиде отвъд вече известното.”

“Аз съм просто разказвач, а киното е моят начин да разказвам истории. Харесвам го, защото пресъздава живота в неговото движение и цялост, уголемява го, съживява го. Много по-близо е до чудотворното сътворение, отколкото всяко друго изкуство – рисуването, музиката и дори литературата. Киното не е само изкуство, то е нова форма на живот, има свой ритъм, каданси, перспективи.”

---

“Киното е като жена – с нейните моменти на светлина и мрак.”

“Всяко изкуство е автобиографично. Перлата е автобиографията на мидата.”

“Животът е комбинация от магия и паста.”

“Забелязах Марчело Мастрояни заради ресторантската ни хармония. Когато се срещахме по ресторантите, той винаги ядеше много и с голямо удоволствие. А аз имам естествен афинитет към хората, които обичат да ядат с наслада.”

“С Марчело Мастрояни рядко се виждаме извън снимачната площадка. Сигурно затова приятелството ни е съвършено. Всеки от нас може да си въобразява, че другият е винаги на разположение. Не сме се проверявали никога.”

“Единственото място, където можеш да си диктатор и да те обичат, е на снимачната площадка.”

“Цензурата е реклама, платена от правителството.”

“И най-мизерният живот е по-добра алтернатива от сигурното съществуване в общество, където всичко е подредено и перфектно.”

“Отдай се на живота, не губи своята откритост и възприемчивост за новото, запази детския си ентусиазъм и всичко ще се нареди.”

“Ако всички пазехме повече тишина, може би щяхме да разберем нещичко за живота.”