Не знаем дали ще сгрешим, ако кажем, че Теодор Траянов е най-добрият български поет символист сред шахматистите ни и най-добрият шахматист сред родните поети. Заедно с Пейо Яворов той е смятан за родоначалник на българския символизъм. Траянов е и сред първите състезатели по шахмат у нас.
Пазарджиклията се ражда на 30 януари 1882 г. в семейството на съдията Васил Траянов. Учи в Софийския университет, а след това във Висшето техническо училище във Виена и се дипломира като архитект. Професионалният му път обаче поема в съвсем друга посока. Няколко години след като завършва висшето си образование в австрийската столица
Теодор Траянов се завръща там
Този път не като студент, а по работа в качеството си на служител на българската легация във Виена. Дипломатическата му кариера не процъфтява и след като се завръща в България, Траянов се отдава на литературата и работата като учител. В продължение на 7 г. преподава в Първа мъжка гимназия в София.
С литература обаче започва да се занимава много по-рано. Още като младеж сътрудничи на списание Смях, където публикува първите си редове поезия. След това отпечатва свои стихове, статии и рецензии в издания като Демократически преглед, Съвременник, Съвременна мисъл, Факел, Везни, Модерно изкуство, Вестник на жената, Мисъл и Заря и много други.
Другата страст на Теодор Траянов е шахматът. През 1898 г., когато е 16-годишен, Траянов играе в първото официално шахматно състезание в България. Негов опонент е професорът по математика Димитър Табаков. Завършват наравно 3:3. Него обаче може да посочите като
първия победител в шахматно първенство
проведено в страната ни. Годината е 1907, мястото – столичното кафене Смолницки – арена на първото неофициално републиканско първенство по шахмат в България. Теодор Траянов побеждава във всички партии, а години по-късно оглавява новосъздадения Български шахматен съюз.
В рубиката ни Време за поезия публикуваме Заклинание на земята, публикувано през 1921 г. в стихосбирката Български балади.
Заклинание на земята
от Теодор Траянов
Възлез проявена,
о сила нетленна,
възлез самородна
из свойта тъма,
в живот се прераждай
гори въплътена,
душа чудотворна
на мойта земя!
Заливай със злато
простори обширни,
откърмяй, закриляй
насъщния плод,
насищай със щедрост
годините мирни,
труда благославяй
на моя народ!
Чрез теб да пребъде
стоманата свята
в десниците силни
на твойте чада,
орало когато
ще пори земята,
а меч и защита –
под бранна звезда!
Стори да погинат
злини и нещастия,
изтривай следите
на гибел и срам,
разкрий чудесата
на свойто причастие,
кръщавай сърцата
в чистителен плам!
Чрез теб нека прати
всевишната воля
лазурното чудо
на земния рай,
където човекът
без страх ще се моли,
опит от небето
на родния край!
О мощ проявена
на дух благороден,
пред свойта България
завета разкрий:
делата остават,
човек е преходен!
Народът е вечен
в това, що твори!
