Заедно с братята си Карел и Владимир, чехът Херман Шкорпил е сред създателите на археологическата наука и музейно дело в… България. Самият той археолог и музеен деец, Херман е също така геолог, ботаник, архитект. И учител. Преподава на българчета из цялата страна. Също както и брат му Карел.
Макар да са чехи по произход, те до края на живота си остават големи приятели на страната ни. В България идват от славянска солидарност, както по това време правят и други техни сънародници. Като например историкът и техен роднина Константин Иречек, художниците Ярослав Вешин и Ян Мърквичка, създателят на Варненската морска градина – Антон Новак…
Шкорпил са известен в Чехия род, който, освен с Иречек, има родствена връзка и със знатния род на Павел Шафарик (автор на ценни изследвания върху славянския език, етнография и литература).
Херман Шкорпил пристига у нас
през 1879 г. Започва да работи като преподавател в Пловдивската мъжка гимназия. Където разбира, че ще се търси и преподавател по математика и физика и се опитва да намери начин и брат му Карел да дойде тук.
Това се случва едва две години по-късно с помощта на Константин Иречек. А докато двамата братя се съберат в страната ни, Херман учителства и в мъжката гимназия в Сливен. После преподава и в София. А през 1900 г., 20-ина години, откак е дошъл в България, заминава да учителства и на север – в Русе и Варна.
Нека това обикаляне из България не ви учудва. И Херман, и брат му Карел изпитват професионално любопитство към тукашните забележителности, неоткрити все още и за света, но и за самите българи. Херман например
създава исторически музеи
по местата, където преподава. Справка: Сливенския музей от 1884 г. и Русенския естественоисторическия музей от 1901 г. На катъри, коне, магарета братята обхождат страната и описват съвършено точно всякакви руини, старини и останки от предишни епохи. През 1888 г. – само 8 години, след като първият от братята Шкорпил стъпва на наша земя, те успяват да преброят 100 долмена в Сакар планина.
Същата година основават и Варненския археологически музей. Докато Херман учителства в Русе, с брат му създават и Варненското археологическо дружество. Карел е директор на музея от 1915 г. до смъртта си, а 17 години Херман, освен уредник в музея, е и
несменяем председател
на дружеството. Целта му е да издирва, съхранява и изучава паметниците на миналото, за да бъдат популяризирани сред населението.
Вижте още… 11 причини да посетите Варна
От неговите издания например за пръв път стават обществено достояние материали за Владислав Варненчик, за старата история на Варна, за Побитите камъни и много други. Тези списания се изпращат и до редица страни, като Чехия, Полша, Русия.
Година след основаването на Историческия музей във Варна Шкорпил пулбикуват и тезата си, че не Преслав, а Плиска е първата българска столица. И така стават откриватели на Плиска! В 22 глави двамата описват намерени прабългарски надписи и имена на ханове и боляри, предмети и други находки.
На Херман и Карел са и първите планове и на другите стари столици – Преслав и Велико Търново.
И още първи неща
които дължим на Шкорпил…
- Откриват варненската местност Караач теке (в селищно образувание Пчелина) и пишат за печата на княз Борис Покръстителя. През 1943 г. при разкопки тук намират саркофаг на пода на средновековния манастир и вярват, че черепът в него е на самия княз Борис I.
- Братята Шкорпил проучват и популяризират Римските терми. Някогашните обществени бани на древния град Одесос са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България, и най-голямата обществена сграда на Балканите.
- Аладжа манастир, най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие, е проучван първоначално тъкмо от основоположниците на българската археология – Херман и Карел.
- Те са инициатори и за създаването на крайморския парк в квартал Аспарухово. Двамата първи проучват укрепителния вал, изграден по заповед на основателя на българската държава – хан Аспарух. В местността Джанавара (Джанавар тепе) в квартала днес се извисява каменен обелиск с името на Херман Шкорпил.
Гробът на Херман Шкорпил също е тук
по негово желание. В България! Чехът, който е автор на първата геоложка карта на Южна България, избира за свой вечен дом севера.
Тук, на 4 км югозападно от Варна, недалеч от Варненското езеро, е откритата от него раннохристиянската базилика, която днес носи неговата фамилия. В Шкорпиловата базилика се намира единствената у нас раннохристиянска мозайка с източни мотиви. Редкият ѝ характер прави църквата уникална не само на Балканите, но и в историята на християнството!
Днес името на Шкорпил се свързва и с плажа и селото Шкорпиловци, кръстени в чест на братята изследователи. През 1917 г. те откриват останки от антична крепост в землището на крайбрежното село. На тях е кръстена и улица Братя Шкорпил във Варна, където е
наследствената им къща
Дълги години всяко лято в дома се връща внучката на Карел Шкорпил – Мария Хермова. През 2010 г., две години преди смъртта си, тя дарява на Варненския музей черепа, за който братята предполагали, че е на княз Борис I.
Самата Мария е родена в Русе, но заминава за Чехия, за да следва и до края на живота си е с двойно гражданство. По открита от нея снимка в семейните архиви на нейния чичо Херман и баща ѝ Карел, на входа на Археологическия музей във Варна е издигнат паметник на двамата.
Фигурите на седналия Карел и застаналия прав до него Херман са в същата композиция като на фотографията. Така историята успява да съхрани своите безценни търсачи. И да увековечи несломимия дух на откривателството.
