Когато става дума за насилие над деца, всички сме много чувствителни. Особено, когато говорим за насилие от страна на детски учители над поверените им деца. Недопустимо и крайно неприемливо поведение, но, за съжаление, напълно обяснимо и очаквано от страна именно на хора като детските учители.
В потребителското ни общество всеки иска да получава най-добрите услуги, без забележки, но и без усилия. Детската градина е измислена за удобство на родителите, за да могат те да ходят на работа и да са полезни на останалите. Онова общество, което е предвидило нуждата от специално място с подготвени хора, които да обгрижват и обучават децата ни. В същото общество твърде дълго е натрапвана една опростенческа и подценяваща идея, че детската градина е забавачница и че
работата на детските учители
там е лесна и безгрижна. Отдавана се насажда оценката, че такива стават тези, които не могат да правят нищо друго, че педагогиката е лесно и почти безсмислено образование. Ето и резултатът не закъсня – случайни и неподходящи хора започват работа като учители. Учители, които не обичат децата, защото не харесват родителите им, които на свой ред пък не харесват детските учители.
Тези от учителите, които са родени за своята професия и я работят с любов и желание, прегарят. Прегарят професионално. Прегарят бързо и все по-усетно. В днешно време
да си учител е трудно, понякога много трудно
Очакванията на обществото и институциите са все по-високи, подкрепата все по-неясна и дистанцирана. Да си учител е изразходващо, много изразходващо, особено след 20 години, а какво да кажем за 30 години трудов стаж!? Да очакваме професионалист в тази сфера да е психически съхранен след толкова години емоционален труд, е илюзия. Малцина са детските учители, които успяват да запазят здравето и психиката си в система, подложена на постоянни промени и натиск.
Проблемите в тази система няма да изчезнат скоро. Прогнозата ми е, че дори ще се увеличат, реципрочно на увеличаващата се пенсионна възраст и работни изисквания към учителя. Защото все повече учители ще прегарят на работното си място и нито камери, нито проверки ще ги спрат да се чувстват изразходени и неоценени. И да не харесват както децата ни, така и нас като родители.
