Стихотворенията, които ще прочетете по-долу, са написани от нашата читателка Радостина Грапльова. За себе си тя казва: “Името ми Радостина напълно ми пасва. Влюбена съм в Щастието. Семейството ми ме зарежда с любов, животът с радост, а планините ми дават мъдрост.”
Онлайн списание Lifebites.bg приветства всички родни творци и им предоставя виртуална страничка в рубриките ни Време за поезия и Време за разкази, където да споделят работата си.
Стихове от Радостина Грапльова:
ЕВОЛЮЦИЯ ЛИ?
Добротата не е заразителна.
Добротата даже е съмнителна.
В нея ний отказваме да вярваме.
Обръщаме ѝ гръб и я отбягваме.
Усмивката случайна не приемаме.
Назаем цветно настроение не вземаме.
Свирукането нечие ни дразни.
Охотно оставяме душичките си празни.
Мечтите си застрелваме без колебание.
Погребваме ги мълчаливо, без ридание.
Заключваме се в себе си, стени градим
И щастието свое все рушим.
РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ
На приятелите
Не предавай себе си, приятелю,
и себе си ти не руши!
Да се обичаш е заветът на Създателя
и да търсиш висини.
По Негов образ си ти сътворен
и на Него ти приличаш.
Обичай се и знай: не си сломен,
на Доброто щом се вричаш!
През целия си ден обичай
и предавай щафетата на Любовта.
Всичко с обич ти създавай
и с нежност гледай на Света.
Не се съмнявай и недей мрази.
Дарявай прошка от душа.
Щастието не знае да пълзи –
живее то във смелите сърца.
СПОМЕН ЗА ТАНЗАНИЯ
Закичено с цветчета от кафе,
с усмивка от тях по-бяла
спря ме на пътеката дете
и с песен разговор подхвана.
Тъй истински нереално бе:
тоз силен ясен глас
сред нацъфтялото кафе
във омая слушах аз.
“Пей, не свършвай, малка чага!
Не изтръгвай ме от таз магия.
И нека времето да бяга –
аз в твойта песен ще се скрия.”
БОГАТА СЪМ
Богата съм със двете си деца,
със зет си и със малката си внучка.
Компас са те във моята Съдба,
със тях посоката аз винаги налучквам.
Богата съм с това обичащо сърце,
нетърсещо ни смисъл, ни ответ,
даряващо ми просто две криле,
когато пропаст е отпред.
Богата съм, че имам себе си и Бог,
че мога да се радвам и да плача.
А когато Щастието не е на ход,
сама да паля светлини във здрача.
Богата съм, че имам двете си очи,
с които пия красотата земна
и нощем с разпилените звезди
как гали ме да виждам цялата Вселена.
Богата съм, че имам двете си ръце,
че мога да прегръщам, да работя,
че заедно със моето сърце
творци са на достойнството ми във Живота.
Богата съм, че имам двете си нозе,
че пътя труден мога да избирам.
Със тях аз качвам върхове
и към хоризонти нови все се взирам.
Obicham te!