Макар първоначално приказките да не са тяхно призвание, именно те се превръщат в истинския смисъл на живота им. В това, с което двамата братя Якоб и Вилхелм завинаги ще останат в историята. И в сърцата на малките и големи читатели по целия свят, където се подвизават просто като Братя Грим.
Якоб Лудвиг Карл Грим се ражда на 4 януари 1785 г., а брат му Вилхелм Карл Грим – на 24 февруари 1786 г. в Ханау, по това време част от територията на Свещената Римска империя, днес – Германия. Баща им Филип е юрист, а майка им – Доротеа, е дъщеря на градски съветник в град Касел. Братя Грим имат още 7 други братя и сестри, но три от малчуганите умират още в ранна детска възраст.
През 1791 г. семейството се мести да живее в град Щайнау, където бащата Филип е избран за областен управник. Заселват се в голяма, луксозна къща и няколко години водят повече от охолен живот. Първоначално децата се обучават вкъщи, от частни учители, а по-късно започват да посещават местните училища.
Но внезапно на тази идилия е сложен край. През 1796 г. Филип се разболява и умира от пневмония, а смъртта му обрича семейството на бедност. Принуждават се да освободят прислугата и да напуснат големия си, лъскав дом. Единствената финансова подкрепа, на която Доротеа и осиротелите ѝ деца могат да разчитат, е тази на именития ѝ баща и нейната сестра.
Най-големите живи деца в семейството – Якоб на 11 г. и Вилхелм на 10, са принудени от обстоятелствата да поемат отговорност за майка си и по-малките си братя и сестри. От своя дядо момчетата получават един изключително важен завет, който остава с тях до края на дните им. Че е изключително важно
да бъдат трудолюбиви
Две години по-късно, през 1798-а, Братя Грим са записани да учат в Фридрихгимназиум в Касел. Разноските за обучението им поема тяхната леля. В същата година от този свят си отива дядо им.
Якоб и Вилхелм се научават да разчитат основно един на друг и стават изключително близки. Връзката им ще остане все така силна и непробиваема до края на живота им. На двамата е писано да посрещнат житейските си и професионални успехи заедно. Затова и често, когато стане дума за Братя Грим, сякаш сме свикнали да ги приемаме не като две отделни личности, а като едно неразривно свързано цяло. Макар че двамата братя са били доста различни като характер и темперамент. Якоб бил затворен и интровертен, а брат му Вилхелм – екстровертен и много отворен тип.
По време на пребиваването си в Касел и обучението в местната гимназия Братя Грим се сблъскват челно с класовата дискриминация. Учениците с по-високо положение и финансови възможности са привилегировани и получават значително по-голямо внимание от преподавателите. Въпреки трудностите обаче и двамата успешно завършват гимназиалното си образование. След това Братя Грим все така дружно продължават обучението си в Университета в Марбург.
Там Якоб и Вилхелм отново се сблъскват с множество несправедливости, плод на по-ниското им социално положение в сравнение с това на останалите. Дори им се налага да подадат специална молба, за
да им бъде разрешено да изучават право
Заради липсата на средства за тях остават недостъпни голяма част от студентските дейности и социалния живот в университета. Именно този факт обаче ги подтиква да са още по-усърдни в обучението и изследванията си. Професорът им по право пробужда в тях интерес към историята и филологията и те постепенно изместват фокуса си от правото към изучаването на средновековна немска литература. Вилхелм дори споделя в своята автобиография, че:
“Страстта, с която изучавахме Стария немски, ни помогна да преодолеем духовната депресия на онези дни.“
По това време Братя Грим, и по-специално Якоб, все още са хората, на които семейството разчита финансово и които носят отговорност за него. Ето защо по-големият от двамата братя е принуден да прекъсне научните си изследвания и да започне работа. Става библиотекар в двореца на Вестфалия, а по-късно се премества в Касел. Скоро след това Вилхелм също става библиотекар и се присъединява към брат си. Именно това е моментът, в който
Братя Грим започват да събират немски фолклорни приказки
които по-късно предстои да опишат и издадат. И които ще се превърнат в техен отличителен знак.
Следват години на упорита работа. Първият им том с преразказани народни приказки излиза през 1812 г. и съдържа 86 истории. Три години по-късно на бял свят се появява и втората част. Сътворяват и множество други трудове и книги за малки и големи.
Братята са едни от първите учени и изследователи на немския език. Задълбочено изследват произхода на историите, които събират и се стараят да ги възпроизведат максимално близо до устния език, от който произлизат. В периода 1819-37 г. създават историческа немска граматика. А през 1838 г. започват работа по изчерпателен немски речник. Не успяват обаче сами да го довършат – работата е твърде много и твърде отговорна. През 1859 г. Вилхелм умира, а речникът е едва до буквата D. Якоб продължава работа, но и неговото време не стига. Огромният им труд е завършен чак през 1960 г. и е издаден в 33 тома.
Интересен факт е, че както и при колегата им – Шарл Перо,
приказките на Братя Грим първоначално не са предназначени за деца
Някои от най-любимите и знакови приказки, които Братя Грим разказват:
|
Затова и оригиналните им текстове могат да се сторят шокиращи за някои от съвременните читатели. В тях има кървави и жестоки детайли, които с времето са омекотени или дори напълно изчистени – секс, насилие, кръвосмешение и обемни бележки под линията.
Братя Грим са удостоени със степен докторанти от 3 престижни немски университета, включително този в Марбург. По-късно Якоб става професор, а Вилхелм негов асистент. Години наред двамата работят като университетски преподаватели. А книгите им се превръщат в тотални бестселъри за настоящите и бъдещите поколения. Въпреки че приказките, написани от Братя Грим, не могат да бъдат наречени авторски,
приносът им към световната литература
е огромен. Те са сред първите и най-продуктивни събирачи и разказвачи на народния немски устен фолклор, предаван през поколенията в продължение на стотици години. Затова не се учудвайте от факта, че ще срещнете като техни някои приказки, които са част и от репертоара на бащата на приказката Шарл Перо. Живял и творил близо 2 века по-рано.
През 1825 г. Вилхелм се жени за избраницата си Хенриете Доротеа Вилд, която всички наричали Дортхен. Дъщеря на дългогодишен семеен приятел на семейство Грим. Якоб така и не се решава на подобна стъпка. Той остава да живее под покрива на своя брат и съпругата му. Братя Грим остават заедно за цял живот. И нищо и никой не е в състояние да ги раздели. Както като деца, така и след това.
Пътят на Братя Грим започва светло. В голяма и богата къща с щастливо и сплотено семейство. След това е белязан от бедно детство, изпълнено с много трудности и лишения. По-късно лъкатуши между класовата дискриминация и предразсъдъците на немското общество. Но в края картинката отново се просветлява. Защото Братя Грим успешно достигат от материалната бедност до безмерното богатство на немския език и детските приказки.
