Зимата, която се влачи със скоростта на костенурка

Писна ми от зимата. Толкова много ми писна да е мрачно, студено и никакво. От тежките зимни обувки, от купищата дрехи върху мен, от шалове, шапки, ръкавици. А носенето на чадър бавно, но сигурно ме убива. Заведенията, в които ходя, могат да отворят базар с всичките мои чадъри, които съм забравила там.

Нищо не може да ме накара

да я заобичам зимата

– особено градската. В началото на сезона някак си се настройвам, че идва и нищо не може да я спре. И се хващам като спасителна сламка за някакви дребни неща, които можеш да правиш само през този сезон и дори да носят удоволствие. Да седиш с червено вино край камината. Аз камина нямам, но да речем, че ще се намери някоя в хижа или къща на приятели.

Да пиеш мляко с какао и да ядеш джинджифилови бисквитки, докато кротко си ревеш на романтичен коледен филм. Да се гушкаш с любимия под пухкавото поларено одеялце, което си купихте за Коледа.

Да ядеш като прасе, мислейки си, че през зимата това не се брои. Да се разходиш в планината, да покараш ски, сноуборд, шейна, найлон.

Да направиш снежен човек

Да пийнеш чай навън. А, и греяното вино не е за изпускане.

Толкова много хубави неща можеш да направиш наистина през зимата. Но да ги правиш няколко месеца е твърде много! То за мен и един месец зима е много, но хайде да съм положително настроена.

В края на февруари обаче става напълно нетърпимо! Тогава пролетта вече наднича зад ъгъла, вече съм извадила кецовете от кутията, а търпението ми е на изчерпване. И точно когато едва издържам, зимата вади чувството за хумор и започва да се влачи със скоростта на болна костенурка, която като че ли никога няма да премине.

Поглеждам с надежда към Емо Чолаков и неговата седмична прогноза за времето, но и там… валежи, минусови температури, циклони. Отново трябва да навличам сто ката дрехи и да тътря с тежките ботуши.

А душичката ми плаче за слънце

За онова слънце, което да сгрее кокалите и душата ми след дългата зима. Да си обуя кецовете, да си извадя велосипеда, да си пусна в слушалките Here comes the sun на Beatles, да отворя прозорците на душата и да проветря ума и тялото, че нещо се затлачиха. Така че много ви се моля никой да не ми казва дори на шега, че зимата ще продължи. Стига зима!

Вижте още… от същия автор – Ходете си на гости, мили хора