Стобските пирамиди – това място е изпълнено с красиви гледки, история и легенди. Подходящо е, ако се чудите къде да заведете семейството си на еднодневна разходка недалеч от София. Намира се на около 100 километра от столицата, по пътя към Рилския манастир. Съвсем близо до музея за антични вещи Вехтошарница Шедьовъръ, за който ви разказахме наскоро.
Скалните образувания в село Стоб
са обявени за природна забележителност през 1964 г., а от 2010 г. са част от движението 100 национални туристически обекта. След като посетите природния феномен, може да получите печат в туристическата си книжка на място или в информационния център на селото.
Стобските пирамиди са споени с глина едрозърнести пясъци, оформени от хилядолетни релефни и климатични промени. Образувани са от ерозията и изветрянето на наносната почва, донесена от топящите се ледници на Рила планина. Достигат от 7 до 12 м височина и повечето са във формата на конуси с каменни шапки, подобни на гъби. Фантазията и легендите дават имена на много от тях и с повече въображение ще различите Кулите, Сватовете, Невестата, Братята, Зъберите и Комините.
Най-интересни са
преданията за Стобските пирамиди
Както и при Каменната сватба, те са повече от едно, но всички са свързани с невъзможната любов и проваленото венчило. Според една от легендите българско момиче и момче от турски произход искали да се оженят, но сватбата им била невъзможна заради различната вяра. Любовната мъка отвела отчаяната девойка до най-високата скала, от която се хвърлила, а на мястото се появило скално образувание, наричано Невестата.
Друго поверие разказва, че майка, несъгласна с избора на дъщеря си за жених, проклела всички присъстващи на сватбата да се вкаменят. Така и станало, когато младата булка понечила да целуне свекърите си. Трета легенда гласи, че кумът целунал булката по време на сватбеното шествие, а от изумление възмутените гости се вкаменили.
Скалните образувания и гледките около тях са красиви и достъпни през всички сезони, но като че ли са най-фотогенични през
есента преди залез слънце
както може да видите в галерията по-долу. До тях се достига за около 30 минути по приятна екопътека, която започва от църквата Св. Прокопий.
Храмът е единственият в страната, носещ името на светеца покровител на пчелите. Подобно на скалите в съседство, които се създават, оформят и рушат по волята на природните стихии, сградата е разрушавана и издигана няколко пъти по политически причини. Църквата, построена през 1373 г., е срината при османското владичество и изградена отново 1638 г. Сладкодумният отец винаги приема посетители и с охота им разказва историята на храма и житието на светеца.