Зимна екскурзия до Магурата и Белоградчишките скали

Може да ви се стори налудничаво, но е факт, че решихме да посетим Белоградчишките скали и пещера Магурата в началото на зимата. Беше уж чудесно слънчево време в късния ноември, но по пътя се озовахме сред снежна приказка. Както се казва – пътят е по-важен от целта. Поне направихме интересни снимки на зимните гледки при прохода Петрохан, които можете да видите в галерия в края на материала.

В самия Белоградчик беше паднала гъста мъгла и успяхме да видим само беглите очертания на прочутите скали, които са сред най-значимите природни забележителности в Северозападна България. Все пак станаха прилични снимки, подходящи за реклама на страната ни като декор за апокалиптични филмови ленти.

Въпреки метеорологичните условия, ентусиазмът ни отведе и до Белоградчишката крепост. Екскурзовод учтиво ни предложи все пак да ни разведе: “Няма да видите нищо, но поне мога да ви разказвам, а вие да си представяте”.

Ние също така любезно отклонихме поканата и през смях си припомнихме цитат от Автобиография – та на Бранислав Нушич:

– Деца, виждали ли сте някога море? – попита учителят.
– Нееее! – отговорихме ние.
– Много добре! Представете си сега едно море, а в далечината кораб, който още не се вижда.

Въпреки тези малки спънки в нашата злополучна екскурзия, бяхме твърдо решени да разгледаме поне една от забележителностите в региона. Най-подходяща се оказа пещера Магурата, на 25 км от Белоградчик. За наше щастие, тъкмо бяха отворили за посетители и галерията с праисторически рисунки.

Наистина си заслужава да посетите това чудо на природата и на човешката история! Пред нас се разкриха едни от най-ярките шедьоври от първобитното изкуство на Балканите (които може да разгледате в галерията по-долу). Над 700 рисунки, издълбани в скалите и изрисувани с тор от прилеп (гуано) представят живота на предците ни от различни епохи – връщат ни 12 хил. години назад!

Има и свидетелства от по-ново време – изобразени са ритуали на плодородието, спазвани преди 7 хил. години. Основно се различават танцуващи жени и мъже, фигури на животни и ловни сцени.

Най-забележителен

е слънчевият годишен календар, който според археолозите датира от късния енеолит (каменно-медната епоха 4 хил. г. пр. Хр.) и е направен с голяма точност. Предполага се, че древните астрономи са имали външна обсерватория, която им е помагала при важни изчисления за оцеляване на стопанството.

Вижте още… 5 пещери в България, които заслужават вашето внимание

Дълго време достъпът на външни посестители е бил забранен и се оказва, че е имало защо. За съжаление, туристи вече са успели да направят по някоя новаторска драскотина сред древните рисунки и са отчупили от скалите за спомен.

Още интересни факти за Магурата: Това е една от най-големите български пещери с дължина на галериите 2 500 метра и площ от над 28 600 кв. м.; Образуването на пещерата е започнало преди около 15 млн. години; Първите следи от човешко присъствие тук датират отпреди 12 хил. години; В пещерата археолозите са открили няколко наслоени селища – останки от жилища, пещи, оръдия от камък, метал и керамика; кости от мечки и хиени; Тук се намират най-големият сталактон и сталагмит в изследваните български пещери. Големият сталактон е висок над 20 метра и е с диаметър 4 метра, най-големият сталагмит Падналият бор е с дължина над 11 метра и диаметър 6 метра; На излизане от Магурата ще видите и най-голямото по площ вътрешно езеро в България – Рабишкото езеро.

Още снимки от нашето зимно пътуване до Белоградчик и Магурата може да разгледате в галерията по-долу:

Проходът Петрохан и пещера Магурата през зимата

1 of 19