Граф Игнатиев: Моят идеал е целокупна България

България се освобождава от османско владичество във Века на национализма. Тогава се е приемало за норма националният интерес на всяка модерна страна да се ръководи от чисто материални подбуди. Но се случва така, че в немодерната Русия на властови позиции застават хора като известния у нас граф Игнатиев.

Тези Графигнатиевци са все знатни особи, изцяло лишени от характерните за съвременниците им хладен ум и пресметливост. Тяхното мислене е остаряло, немодерно и дори средновековно, основано до голяма степен на романтични представи. Те вярват в идеалите от Средновековието. Парадоксално или не, но най-вече на такива хора България дължи освобождението си през 1878 г. И на първо място на споменатия граф Николай Павлович Игнатиев, наричан Граф на българите и Рицар на Балкана.

В навечерието на Освободителната война граф Игнатиев и себеподобните му търпят критики в родината си, че така безотговорно са тръгнали да проливат руска кръв някъде далече. И защо? За да освобождават един друг народ… Нека не се заблуждаваме, в Русия

не всички са пърхали от щастие, че отиват на война

“Ами колко ще струва всичко това? И колко сили ще се похабят за такова средновековно, тъй да се каже, дело, докато училищата например…” – проплакват прагматиците в опозиционните вестници. Не може ли парите за военната кампания да се пренасочат другаде? Има ли въобще изгода тук?

Каква е изгодата на Русия от освобождението на България? Хора от типа на Николай Павлович Игнатиев си я представят по следния начин:

“Изгодата за Русия не е в завладяването на славянските провинции, а в искрената, топла грижа за тях и в покровителството, което им се оказва, в братското единство. И това не е просто идеал, не са фрази!”

Това не са голи фрази – тези хора си вярват и превръщат думите си в дела. Настоятелността им довежда до Руско-турската война от 1877-1878 г. – единствената война в света през 19-и век, наречена Освободителна.

Днес имаме основания да сме снизходителни към сантиментални твърдения и уверения за братска обич. Предвид властта, с която е разполагал в Цариград например, граф Игнатиев спокойно е можел да окаже помощ на българското революционно движение. Със сигурност е имало как поне да спаси Левски от бесилката. Поради крайномонархическите си възгледи обаче графът отрича революцията като политическа мярка – за него “чистата и свята република” на Левски е безумство. Това трябва да имат предвид всички, които особено възхвалят руския държавник за българофилството му.

Но същевременно трябва да си даваме сметка, че

делата на граф Игнатиев

и себеподобните му се увенчават с успех. Ние тук и сега, живеещи в свободна България, сме доказателството. Всички, които познават граф Игнатиев, знаят за голямата му слабост към България. Че обича Русия – това е ясно. Той принадлежи на Средновековието, трябва да почита родината си. Девизът в Руската империя тогава е:

“За Бог, Цар и Отечество!”

Но защо и България? “Защото – пише той до жена си – ние сме длъжни да си върнем дълга към родината на Кирил и Методий.” Освобождението на България е рицарски дълг за Графа на българите.

Граф Игнатиев е наясно, че освен духовна родина на Кирил и Методий, България е страната, от която Русия приема православието с посредничеството на старобългарския език и писменост. Вярно, Русия през 19-и век е славяноезична империя, но първата славяноезична империя в историята е възникнала именно в българските земи, по времето на цар Симеон Велики. И в този смисъл Русия наследява средновековна България, продължавайки българската традиция.

Графът е добре запознат с миналото. На Балканите той провежда политика, съобразена и с историята, и със симпатиите си. Както обичал да казва:

“В политиката трябва да има интереси, но водещи са симпатиите.”

А неговите симпатии към България и българите са безрезервни. С какво по-конкретно допринася графът за нашето Освобождение? Всеки ще каже – с подписването на Санстефанския мирен договор. С този договор се слага началото на българския национален идеал – Санстефанска България, включваща в себе си изконните български земи непосредствено след Освобождението. Граф Игнатиев е на снимката в учебниците по история, приведен над документа с военното примирие от Сан Стефано.

Ето една от по-непопулярните му заслуги

На своя глава и в разрез с уговорките по примирието графът включва към Санстефанска България и територията, където са най-силните османски гарнизони на север от Балкана – около Шумен, Русе, Силистра и Варна. Т.нар. османски “четириъгълник на крепостите“, останал непревземаем за руското оръжие по време на Освободителната война. Но граф Игнатиев не се съобразява с развоя на военните действия. Благодарение на неговата съобразителност впоследствие, Шумен, Варна и Бургас са в пределите и на Княжество България.

Споменът за сторените добрини от граф Игнатиев дълго топли българската душа. По време на тържествата по случай 25-годишнината от Шипченската епопея той е най-радушно приетият руски гост. Вестниците пишат за него, че е единственият, който е стоял винаги и неотклонно на български позиции:

“Най-милият, най-драгият гост на България украси със своето присъствие тържествата на Шипка.”

Граф Игнатиев засенчва всички останали герои от Освободителната война в руската делегация. Прочувствената му реч е посрещната с бурни аплодисменти.

“За мен говорят, че съм идеалист. Да, признавам си, такъв съм! Но нима моите идеали за свободна България не се осъществиха? Когато за първи път заговорих за съществуването на България на Балканите, от всички страни ми крещяха, че това няма да стане никога. Но съвсем скоро събитията показаха, че аз съм бил прав…

Моето сърце принадлежи на българите и в своите мечти аз желая на българския народ да процъфтява.

Моят идеал – това е целокупна България! Докато съм жив, аз ще се трудя за осъществяването му!”

Тази реч завършва през сълзи. В крайна сметка, Граф Игнатиев прави това, което никой друг чужденец преди и след него не е съумял. Участва в създаването на наш, общобългарски идеал. Това е Санстефанска България, за която поколения българи са мечтали и са проливали кръвта си по бойните полета.

Вижте още… за значението на договора от Сан Стефано