Родителски навици пречат на децата да станат лидери

Няма грижовен родител, който да не се терзае от мисли и съмнения дали се справя достатъчно добре в отглеждането на децата. Всеки се стреми да даде максимума от себе си, да ги предпази по най-добрия начин от опасностите, които дебнат отвсякъде. В тази загриженост обаче несъзнателно допускаме грешки и развиваме някои вредни родителски навици, които вместо да помогнат, по-скоро вредят на децата ни.

Ето защо от Lifebites.bg решихме да споделим с вас кои са най-честите грешки, които загрижените родители несъзнателно допускат в отглеждането на децата си. Наши водачи са двама експерти в областта на личностовото и кариерно израстване, писатели, терапевти. Кати Каприно в миналото се е занимавала с брачна консултация и семейна психотерапия. Този богат опит ѝ позволява да натрупа богати впечатления относно поведенческите модели при родителите. А в качеството си на родител споделя:

“Научих, че цялата мъдрост и любов на света не е в състояние да те предпази от допускането на грешки, които пречат на децата да преуспеят, да бъдат независими и да израснат като лидери, за което със сигурност имат потенциал”.

Ето защо самата тя се обръща към професионалния опит на д-р Тим Елмор, опитен в лидерството и автор на множество бестселъри по темата за личностовото израстване. В сайта ThriveGlobal.com двамата споделят заключенията си, а ние от Lifebites.bg ви ги представяме с идеята да провокираме дискусия. Доколко, според вас, тези неща важат за българската реалност и начина, по който българските родители отглеждат децата си? Искаме да ви насърчим активно да споделите впечатленията си по темата с нас като коментари под текста или на страницата ни във Фейсбук.

Вредни родителски навици,
които пречат на децата да станат лидери:

Живеем в свят, в който на всяка крачка ни дебнат някакви опасности. Манията по сигурността на първо място е олицетворение на страха ни да не загубим децата си, затова правим всичко, за да ги предпазим. Проблемът идва тогава, когато започнем да ги лишаваме от възможността да поемат здравословни дози риск. Когато става въпрос за това да експериментират, да пробват, да любопитстват, да живеят… нормално. А това може да има обратен ефект.

Така например, установено е, че ако на едно дете не му се позволява да играе често навън и ако не се оставя да ходи с ожулени колене, като възрастен има много по-голяма вероятност да страда от различни фобии. Децата трябва да падат, за да научат, че е нормално. Тийнейджърите трябва да преживеят раздяла с гадже, да я изстрадат, за да натрупат емоционалната зрялост, необходима впоследствие за поддържането на стабилна връзка.

Изводът на специалистите: Ако родителите премахнат риска от живота на децата си, в бъдеще ни чака поколение от арогантни лидери с ниска самооценка.

Днешните млади хора не успяват да развият някои основни жизнени умения, които децата преди 30 години придобиваха с лекота. Причината – родителите се намесват във всичко и решават проблемите им вместо тях. Така ние просто отстраняваме нуждата да се борят и да се справят сами в трудни ситуации. Лишаваме ги от възможност да развият лидерски качества, за които е нужно да умеят да се справят с предизвикателствата сами. Научават се, че винаги има някой, който да им се притече на помощ и не осъзнават последствията, до които могат да доведат техните действия.

Изводът: Трябва да оставяме децата да се борят, да им е трудно, за да могат да пораснат като пълноценни възрастни.

В днешно време много се залага на доброто самочувствие. Това е добре. Но ако отидете на детско състезание, не може да не ви направи впечатление това, че всяко дете е победител по един или друг начин. Всеки получава някаква награда. Подобен манталитет при отглеждането на децата, който ги кара да развият усещане, че са специални, може да има неочаквани последствия. В един момент децата забелязват, че мама и татко май са единствените, които вярват в тяхната уникалност. И никой друг не им го казва. Започват да се съмняват в преценката и обективността на родителите си. Разбират, че всичко това няма връзка с реалността.

Изводът на специалистите: Ако прекалено много ги хвалим и пренебрегваме лошото им поведение, децата се научават да лъжат, да преувеличават и дори да мамят, за да избегнат трудности. Защото не са научени да се изправят срещу тях.

Не е нужно децата да ни обичат във всяка отделна минута. Детето може да преживее някакво разочарование. Но трудно ще се справи с последствията от проваленото възпитание. Затова е важно да се научим да казваме “Не” и “Не сега“. Да ги накараме да се борят за това, което искат и от което имат нужда. Като родители сме склонни да задоволяваме капризите им и да им даваме каквото поискат. Особено, когато имаме повече деца. Ако едно се справи добре с нещо, се чувстваме длъжни да поощрим и другите. Това първо не е адекватно и второ – лишава децата от възможността да научат, че успехът ни зависи от собствените ни действия и добри постъпки.

Изводът на специалистите: Трябва да внимаваме да не научим децата си винаги да очакват материално възнаграждение. Те трябва да развият вътрешна мотивация и безрезервна любов, независима от вещите.

Нормално развиващите се тийнейджъри ще искат да разперят крила в един момент и да опитат всичко сами. Ние трябва да им го позволим, но това не значи да ги оставим съвсем на самотек. Можем и трябва да ги напътстваме. Това значи да споделяме с тях грешките, които сме допускали на тяхната възраст. Важно е обаче да не залитаме в даването на примери относно научените уроци при употребата на алкохол, наркотици или цигари, защото това може да има обратен ефект (нали мама и тати са се справили с проблема в крайна сметка?). Освен това, децата трябва да бъдат подготвени, че решенията им водят до определени последствия, срещу които те трябва да се изправят сами.

Изводът на специалистите: Добре е да споделяме как сме се чувствали, изправени пред предизвикателства като тези, с които се сблъскват децата. Какво ни е накарало да действаме по един или друг начин? Какви са уроците, които сме научили? Ние не сме единствените, които влияем върху децата ни. Но ние определено трябва да сме тези, които им влияят най-добре.

Интелигентността често се използва като мерило за зрелостта на едно дете. И когато е достатъчно висока, някои родители решават, че отрочето им е готово за света. Но не е така. Всички се сещаме за поне няколко примера, при които известни спортисти и холивудски знаменитости, притежаващи невъобразим талант, се замесват в публични скандали и имат сериозни житейски проблеми. Това, че в една област на живота са надарени, не значи, че имат таланти и в другите.

Изводът на специалистите: Няма такова чудо като “възраст, на която вече може да се носи отговорност“. Нито има ясен наръчник за това кога да дадем на децата си определени свободи. Добра насока обаче е да наблюдаваме други деца на същата възраст. Ако забележим, че те се справят с някои неща по-добре сами, отколкото нашето дете, значи определено забавяме развитието на независимостта му.

Като родители ние носим основната отговорност за децата си. За това да им помогнем да живеят с хъс и изявен характер и да станат отговорни за думите и действията си. Бидейки лидери в собствения си дом, най-добре е да бъдем искрени. Не трябва да подвеждаме или лъжем децата, защото рано или късно те ще го разберат и това ще подкопае доверието им в нас. И когато твърдим нещо, не трябва да забравяме, че то важи за нас толкова, колкото и за тях. Ако, тръгвайки си от едно място, го оставим в по-добър вид, отколкото при идването ни, децата ще забележат и постепенно ще започнат да правят същото.

Изводът на специалистите: В никакъв случай не бива да правим това, което учим децата си, че е нередно.

Защо родителите допускат тези грешки? И какви практически съвети дават Тим и Кати?