Михаил Булгаков: Писателят, който победи цензурата

0
колаж Булгаков
Михаил Булгаков обърна гръб на цензурата и странно как успя да спечели на своя страна самия... Сталин.

Истинският талант е призван да победи цензурата и да тържествува над нея. Макар и от оня свят. Доказателство за това е великият руски писател Михаил Булгаков. Когато преди време четох фейлетоните на Булгаков, си казах, че този човек трябва да е полудял, за да отправя толкова открито предизвикателство срещу комунистическата власт в СССР. И то по времето на Сталин!

Творческата съдба на Булгаков минава през много перипетии. Какво ще правите, ако сте свикнали да пишете иронично, а ви се налага да сте сериозен, възторжен или патетичен? Може ли един сатирик да спре да бъде себе си, да спре да вижда и описва смешното и абсурдното в обществото? Възможно е, но тогава трябва да се откаже от работата си.

Булгаков, разбира се, не спира да пише. В резултат днес имаме изключителния роман Майстора и Маргарита. В националното допитване за любим роман на българите именно тази творба се нареди на второ място от всички чуждестранни заглавия (след Малкият принц).

Михаил Булгаков
Михаил Булгаков през 1928 г.

Как Михаил Булгаков побеждава цензурата?

Логичният отговор: като нито ѝ обръща внимание, нито се съобразява с нея. Прави се, че тя не съществува и продължава да пише, както си знае.

Булгаков вярва, че свобода на словото може да има всеки, но не всеки би поел риска да говори и пише, каквото мисли. Той самият има тази смелост. Не му пука за рисковете. По време на Първата световна война е военен лекар на фронта, доброволец към Червения кръст. Раняван е няколко пъти. Оттогава като че ли спира да се страхува от опасностите и смъртта.

Бедата е, че се пристрастява към морфина, който отначало взима, само за да не го болят раните. Така започват халюцинациите. Тогава за първи път вижда Дявола – Воланд от Майстора и Маргарита. Привиждат му се вещици и зли духове. В Морфин пише:

“Имах такава халюцинация: очаквам в черните прозорци да се появят някакви бледи хора. И ето, виждам, откъм рекичката по склона стремително да лети към мене старица с жълти коси… Изведнъж по гърба ми се застича студена пот – аз разбрах! Бабичката не тича, а именно лети, без да докосва земята”.

С края на войната доктор Булгаков се отказва от морфина и медицината, ставайки писател. Изведнъж се озовава в новия свят, наречен социалистическата действителност на СССР. Той му се струва

абсурден и кошмарен, почти колкото халюцинация

Започва да пише фейлетони, за да изрази учудването и присмеха си от настаналото всеобщо оглупяване наоколо. Предава смайващи мисли и диалози между социалистически човеци, от които можеш да си умреш от смях. Израства творчески като майстор на пародията.

Бельото, другари, е предмет на чистотата. И нашите скъпи вождове непрекъснато учат пролетариата, че човек трябва да се поддържа чист.

Московски сцени

Както на всички ни е добре известно, тиранията не търпи да не я вземат насериозно. Официалната критика напада писателя с лозунга:

“Да спрем булгаковщината!”

В квартирата на Булгаков в Москва е извършен обиск и конфискация от страна на служба Държавно политическо управление. Иззети са дневникът и една непубликувана творба. Дневникът, озаглавен Под ботуш, е в издържан изцяло в антикомунистически дух. Всичко това стига до знанието на Сталин.

“Стълбата, която води към библиотеката на гара Москва–Белоруска, е цялата заледена, работниците падат и се пребиват”.

Стълба за рая

И какво следва? Най-логичното би било доживотна забрана за публикации, изселване, а може и затвор. Но се случва друго. Безстрашният писател адресира писмо до властите, в което настоява да му бъдат възстановени отнетите книжа, в противен случай ще си подаде оставката от Съюза на писателите.

Каква дързост!

Във времена на репресии и политически убийства този отявлен враг на властта, този присмехулник, как си позволява? Напук на логиката, Сталин възнаграждава дързостта на Булгаков. Дневникът му е върнат. Писателят продължава да твори (главно пиеси), а в негов най-голям почитател се превръща именно страховитият диктатор.

“Чрез нормализация, стандартизация
и инвентаризация транспортната
кооперация ще спаси мелиорацията,
електрификацията и механизацията.”

Търговски дом на колела

Сталин посещава Булгаковата пиеса Дните на Турбини повече от 15 пъти. Заучава я наизуст, а части от нея възпроизвежда, волно или не, в по-късните си политически речи:

“Братя и сестри, към вас се обръщам аз, приятели мои…”

Толкова се е врязала тя в съзнанието му… Връзката между Сталин и Булгаков става все по-мистична. Писателят продължава да минава всякакви граници и в поведението си на обществени места (ходи с костюм и папийонка сред рубашките наоколо), и в творчеството. Все по-саркастично се отнася към социалистическата действителност. Накрая злостната критика постига своето и го заставя да спре да пише.

Булгаков пак не се предава

Адресира безумно писмо до големия си почитател Сталин, в което го моли за разрешение да напусне СССР. Обясненията му са, че той се занимава със сатири и пародии, присмива се на хората. А пък в СССР всичко е толкова сериозно и тържествено, читателите нямат чувство за хумор, което го обрича да остане неразбран като творец.

Писателят с трепет очаква отговор на писмото си, но такъв не идва. Обезкуражен, той започва да си мисли, че това е краят му… Един ден телефонът иззвънява. Отсреща се чува глас:

С Вас говори Сталин.”

Михаил Булгаков Майстора и Маргарита
Първото издание на Майстора и Маргарита. By Brad VerterOwn work, CC BY-SA 4.0, Link

След този разговор, протекъл неясно как, Булгаков е назначен за асистент-режисьор в Московския художествен театър. До края на живота си заема различни длъжности в столичните театри.

Михаил Булгаков умира от бъбречна недостатъчност на 10 март 1940 г., в разгара на ожесточените военни действия от Втората световна война. Това е много скръбен ден и за диктатора. В дома на покойника пак звънят: “Обаждаме се от секретариата на другаря Сталин. Вярно ли е, че Булгаков е умрял?”

По какъв точно начин Булгаков победи цензурата и спечели на своя страна Сталин – това ще остане вечна загадка. Дали заради смелостта и дързостта си, дали заради таланта, на който целият свят се покланя днес, дали заради нещо свише. Важното е, че накрая успя  да напише Майстора и Маргарита. Роман, след който “небето се нажежи”…


Елате с нас и на среща с Владимир Висоцки

Отговор