Стихотворенията, които ще прочетете по-долу, посветени на майката и жената, са написани от нашата читателка Радостина Грапльова. За себе си тя казва: “Името ми Радостина напълно ми пасва. Влюбена съм в Щастието. Семейството ми ме зарежда с любов, животът с радост, а планините ми дават мъдрост.”
Онлайн списание Lifebites.bg приветства всички родни творци и им предоставя виртуална страничка в рубриките ни Време за поезия и Време за разкази, където да споделят работата си.
Стихове от Радостина Грапльова,
посветени на майката и жената:
МАЙЧИНСТВО
Вървя усмихната, щастлива,
със поглед замечтан.
В утробата ми рожба има,
цял свят в нея е побран.
Eдно мъниче в мен живее,
с тръпка сладка ме изпълва.
Душата ми тъй силно го копнее.
Нова обич в сърцето ми покълва.
Жадувам да го чуя, да го видя,
в скута си да го държа,
тихичко да му запея
и то да суче натежалата гърда.
И нека болка да разкъсва
нежното ми женско тяло.
То отново ще възкръсва,
след като живот е дало.
РОЛЯТА НА ЖЕНАТА
Написа Твореца пиесата житейска.
На жената образ многолик отреди
и още от сцената прабиблейска
най-добрите в него въплъти.
Благодаря ти, Господи, че ме избра
за тази сложна роля,
че възможности в мен съзря
и подкрепи играта моя!
Харесва ми да съм жена,
нежна и красива.
Мъжът, подвластен на страстта,
поглед в мен да впива.
Вълнуващо е да съм любима.
Сърцето ми със неговото да тупти.
Целувката ми неутолима
за картина да го вдъхнови.
А майка да съм обожавам.
До себезабрава да обичам.
Грижа топла да дарявам.
Най-гальовни думи да изричам.
В избора на Бог не се съмнявам
създал ме е да съм жена.
Да раждам и любов да възпитавам
е моята спечелена война.
ПРИСПИВНА ПЕСЕН
Нани, бебче, нани-на!
Тъй притихнал е света.
С одеалце наметна го нощта,
люшка го и кани го в съня.
Нани, бебче, нани-на!
Мама пее ти сега:
„Нани, бебче, нани-на,
аз в прегръдка ще те заслоня.
На небето жълтата луна
също гушка мъничка звезда.
И лястовичката със своите крила
завива рожби си сега.
Нани, бебче, нани-на!
Калинката и тя заспа.
Над уморените поля
се носи на щурчета песента.
Спинкай, бебче, нани-на!
Най-хубаво е у дома.
Мама да те милва със ръка.
Тати да те пази от беда.“
ЖЕНСКИ ВЪПРОСИ
Когато мъжете ни и пораснали
на война обичат да играят,
ровят в рани незараснали
и воинския си дух величаят,
силна болка нас ни изгаря
от това безумие навред:
злото непрестанно се повтаря,
а мирът едва пристъпва блед.
„Защо воювате, мъже любими?
Погледнете: врагът е като вас.
С жена му еднакво ще скърбиме,
когато всинца си отидете от нас.“
„А вас, синове, как да запазим?
Поехте пътя на бащите.
Ний, майките, не искаме да мразим.
Еднакво плачат ни очите.“
