Тези дни ми попадна стара сватбена фотография. Млади, усмихнати, красиви и щастливи хора. Булката носи широкопола шапка и воал. Скоро ще стане майка. Големите ú зелени очи се усмихват. Снимката е черно-бяла, но аз знам, че са зелени. Красива е. И тогава, и сега. Дали е знаела в този щастлив момент как ще протече животът ú? Питала ли се е – това ли е правилният мъж, какво изпуска от живота, дали няма други възможности…
Ами, не, срещнала добър и хубав човек, обикнала го и просто се омъжила за него, защото това е най-нормалното нещо на света. Седем месеца след сватбата ражда първото си дете и става майка. Доста ревливо и проклето се оказва бебето. Тя обаче винаги разказва със смях за този период.
И отново щастие, усмивки
Детето расте, реве, прохожда, проговаря, става на три. Отиват тримата на почивка. След девет месеца се появява второто бебе. Кротко, тихо и синеоко. И животът си върви. Обикновен, нормален, както си върви само когато човек е щастлив.
Все още е ужасно млада и много щура. Обича да излиза и да се забавлява. Има си компания приятелки. Обича да танцува и да слуша музика. Облича се модерно. Винаги е център на внимание. Говори високо и има страхотно чувство за хумор. Обича да се смее много и го прави непрекъснато. Обича живота и си взима от него с пълни шепи, но винаги и преди всичко е майка.
Децата ú растат, тръгват на училище. Тя учи уроци с тях до късно вечер. Кара ги да разказват, не да зубрят, за да се научат. Учи ги на имената на българските актьори. Пуска им филми. Непрекъснато им показва нещо ново, което те да научат от живота. Тревожи се, иска да ги предпази от всичко лошо. Всеки ден пита дали всичко е минало наред в училище. И животът продължава, нормален с
радостите, тревогите, болките
Губи баща си твърде рано, но продължава напред заради децата. А те са вече тийнейджъри, започват да излизат до късно. Тя ги чака, всяка нощ, независимо от часа. Чака да си дойдат, да разкажат как е било и тогава си ляга спокойна. Не им забранява почти нищо, опива се да ги разбира.
Никога не им посяга. Животът започва да им удря първите леки шамари, а тя ги учи да ги приемат и да минават по-леко през тях. После тайно плаче, тревожи се, не спи. Опитва се да бъде майка и приятелка едновременно. Забавляват се заедно, смеят се непрекъснато. Ходят на дискотеки. Прави тест за бременност с едното дете, а после поливат отрицателния резултат с чаша коняк. И продължават напред. Криза, заеми за образованието, грижи, тревоги. А тя винаги усмихната.
“Всичко е наред”
– все така им казва и така ги учи да приемат всичко. Заминава да изкарва пари в друга държава, оставя съпруга си за известно време, минава през ужасни неща. Не казва, лъже, че всичко е наред. Да не се притесняват децата. Успява да се пребори, както винаги и намира своето място. Продължава да мечтае. Любовта е най-хубавото нещо в живота. Учи ги на любов непрекъснато и на това, че семейството е най-важно от всичко. Това ги прави близки.
Неусетно минава петдесетте. Все още е красива, все така говори и се смее шумно. И все така обича добрия и мил човек, за когото се е омъжила. Прави си татуировка, мечтае да скочи с парашут и да отиде на круиз. Все още обича да излиза, да танцува и да се забавлява. И все така се тревожи за децата. Те са най-важни от всичко. Защото
тя е майка преди всичко друго
Взела съм малко от красотата ú и доста от нейния характер. Шумното говорене и смехът ми пак са от нея. И тревожността съм взела. И толкова много се надявам един ден да бъда поне малко толкова добра майка, колкото е тя.
Това е моята майка, но може би твоята много прилича на нея. По това, че преди всичко друго тя е майка.
