В новата ни рубрика с Институт Монтесори България ви срещаме с млади преподаватели, които работят по тази популярна алтернативна практика на учене. Днес разговаряме с Теодора Иванова, чиято мисия като учител е “да запалиш детското любопитство към знание”. Млада, усмихната и по детски любопитна,
Теодора Иванова стопява границите в общуването с малките
си ученици и това е нейната стратегия за успех. След известно професионално лутане тя открива своето призвание в преподаването чрез Монтесори подхода. Завършва международно AMI обучение за възрастова група между 3 и 6 години при един от най-авторитетните обучители – Мария Рот. И днес професията за нея е точното нещо на точното място.
Теди, как реши да станеш Монтесори учител?
Дълго време се движех в посока икономика, счетоводство, която пък ме отведе до информатиката. Лутайки се между програмиране, бази данни и BI системи, запълвах свободното си време, работейки с деца. Докато приятелите ми разпалено обсъждаха IT теми и водещите IT компании, аз осъзнах, че съм много встрани от тази област. И реших да потърся развитие и реализация в обучението на деца. Така, случайно намерена обява за работа ме сблъска с Монтесори света. Помня, че на интервюто за работа зададох въпроса:
„А, какво всъщност е Монтесори?“
От сегашна гледна точка си представям колко нелепо съм звучала тогава. Но това бе началото, така започна всичко. С малки крачки започнах да навлизам в този нов за мен свят и все повече откривах себе си в него, докато не разбрах, че това е моята философия за живот. Усещането беше, че това е моята слънчева пътека, моята посока. Тази пътека ме доведе и до AMI обучението.
Какво включваше то и кое беше най-голямото предизвикателство?
Обучението включваше много трудности, много изпитания за волята, но и порастване, преоткриване. Най-голямото предизвикателство беше да се изправя сама срещу себе си, сама срещу страховете си. Интуитивна, но едновременно дълбоко анализираща и търсеща – перфектните условия да се осмеля и да се впусна в това предизвикателство. В AMI обучението няма конкуренция. Следваш собствения си ритъм. Мечтаеш смело, получаваш гигантска доза вдъхновение. Копнееш да вземеш, колкото можеш повече и да го дадеш на децата. Искаш никога да не свършва. Но ето, че и краят идва. Хубавото на нещата е, че имат край. Може би, това е животът… мигване на окото.
Разкажи ни повече за трансформацията, която преживя. Какво отключва практическата работа с обучителя и срещата с учители от цял свят?
Влизането в Монтесори света се случи в най-подходящия за мен момент – в търсене на себе си, на отговори, търсене на посока. Монтесори философията ми даде отговор на много от тях. Имах щастието мой ментор и обучител да бъде Мария Рот, която е работила със сина на самата Мария Монтесори и е посветила живота си на Монтесори философията. Нямаше как да има по-подходящ човек, който да ме учи и да ми покаже как да бъда учител.
Запалена, пълна с ентусиазъм, устремена, запазила детето в себе си, Фрау Рот беше урок и вдъхновение за мен. Тя успя да изпълни ума ми с Монтесори усещането и да ми помогне да насоча енергията си в правилната посока. Успях да изразя свободата, която нося в себе си. Успях да постигна баланс между свободата и лимитите, които ни заобикалят. Трансформацията ми се изрази и в друго – успях да избягам малко от фокуса върху себе си и започнах повече да поставям другите пред мен. Егоцентризмът намаля. Научих се да намирам щастие в малките неща от ежедневието.
Как се промени твоята мотивация, какво отключи този дълъг период на обучение?
Мотивацията ми преди: да уча детето. Мотивацията ми сега: да разбирам и чувам детето. И да му помагам само да изгради собствената си личност. Трансформацията ми отключи дълбоко осъзнаване за важността на това, което правя в класната стая. Сега разбирам отговорността, която съм поела. А именно: да давам свобода на детето да развие себе си по неговия начин, да вярвам в него, да го науча да чувства и да живее в хармония. Сега съм по-мотивирана от всякога, защото вярвам, че помагайки на децата да следват своя естествен път на развитие и израстване, допринасям за това светът да бъде едно по-балансирано и хармонично място.
Ако сравниш себе си преди и след AMI обучението – коя е най-важната промяна?
Пораснах, по-зряла съм, но пък съхраних детето в себе си. Сега сякаш очилата, през които виждам света са много старателно почистени, виждам по-ясно. Научих се да се адаптирам към момента, без да утежнявам ситуациите с очаквания. В крайна сметка животът е динамичен и променлив. AMI обучението ме научи да бъда щастлива там, където съм.
Сподели ни някоя вдъхновяващ мисъл, която те води в работата днес?
Само една ли? Обичам вдъхновяващите мисли. Търся ги всеки ден. Е, добре, най-вдъхновяващата мисъл за мен днес е:
“If education is protection to life, you will realize that it is necessary that education accompany life during its whole course.” / “Ако образованието е закрила на живота, ще проумеете, че е нужно обучението да съпровожда живота от началото до края.”
Мария Монтесори
