Изток и Запад си подават ръка в този дом на контрастите – Истанбул. В третия по големина град в света живеят в съседство великолепие и бедност, архитектурни шедьоври и мрачни квартали. Църкви и синагоги се издигат до джамиите.
“Истанбул те кара да осъзнаеш, че Изтокът и Западът са въображаеми концепции. Те не са като вода и олио, могат да се смесват. А в Истанбул те се смесват интензивно и непрестанно. Градът е като голяма многоцветна матрьошка – отваряш я, за да откриеш нова.”
Това са част от размислите на Елиф Шафак за Истанбул, които популярната писателка споделя в своите книги и в интервюта за световни медии.
Истанбул определено разбива клишетата и в това може да се увери всеки, решил да се потопи в атмосферата на града, дори само за ден. Смесицата на култури и религии те смайва, може направо да те задуши или да ти вдъхне усещането, че си гражданин на света. Тук можеш да видиш всичко. Забулени жени и момичета с къси поли и открити лица се разминават по улиците или вървят рамо до рамо.
Истанбул провокира
Задава ти много въпроси. Кара те да се запиташ: кой е по-онеправдан – дамите, които се прикриват, но получават вътрешна свобода. Или тези, които се гримират и носят модерни дрехи, за да се харесат на околните. И в крайна сметка не носят ли еднакво бреме, защото крият истинската си същност?
[ Вижте част от отговорите на тези въпроси в статията ни за фотографските проекти на Бушра Алмутавакел: ФОТОГРАФСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ: мъже с бурка]
Магията на града идва и от музиката. Тя вдъхва живот на малките улички. Звучи от магазините на занаятчии, продавачи на тамбури и китари, от цигулките на уличните музиканти, потапя те в друг свят.
Няма как да пропуснеш и най-цветния символ на града лалето. Властите се опитват да припомнят на света, че не Холандия, а Турция е родината на цветето, като всяка година от 2004 г. организират фестивал на Лалето.
Едно от най-изненадващите за мен неща в този град
бяха котките. Те са буквално навсякъде. Не те оставят да поседнеш на пейка в парка или близо до архитектурна забележителност, без нахално да се опитат да седнат в скута ти. Влизат необезпокоявани във всички обществени сгради. И, разбира се, се държат като господарки на всяка обител, която завоюват. Позират за снимки и понякога пречат да заснемеш желаните обекти.
Другото, което ме впечатли като фотограф, е, че нямаше забрана за снимки дори по време на молитвите в джамиите и църквите.
Успях да снимам и българската църква в Истанбул Свети Стефан. От началото на 2018 г. тя вече изглежда по-различно след 7-годишен ремонт, реставрация и укрепителни дейности. Главният архитект на проекта увери, че 120-годишната Желязна църква ще издържи на провокациите на времето поне още столетие.
Вижте още… как е изглеждал градът през 1890 г.
Още снимки от живота в цветния и разнолик Истанбул може да разгледате в галерията по-долу: