Всеки родител знае, че навърши ли 2 г., наследникът му от малко, гукащо и пухкаво същество магически се трансформира в ходещ и леещ бисери неповторим извор на знания. От него можеш да черпиш с пълни шепи вдъхновение, умиление, неподправена “мъдрост на вековете”, но най-вече – 100-процентов, истински и живителен смях. Изтърсени винаги неочаквано, хванали ни “по бели гащи”, забавните попадения и реплики на нашите деца ни оставят с широко ококорени очи, изумени, учудени, но винаги с широка колкото резен диня усмивка на лицето… Защото, нека бъдем честни – умотворенията на децата са весели,
забавни и истински, истински смешни
Днес в LifeBites.bg подбрахме 15 от най-забавните ситуации и реплики, които родители споделят на страниците на групата във Фейсбук Нещо смешно, което децата казаха. Пожелаваме ви от сърце да се посмеете с тези забавни попадения на нашенски малчугани. А ако пък самите вие сте попадали в подобни ситуации, разкажете ни за тях, за да се посмеем още.
# 1Дъщеря ми на 7 години: “Така ми се иска вече да съм голяма и да си пиша в дневника разни мои си тайни за гаджето ми… и други работи.”Аз: “Ето защо трябва да наблегнеш на писането и сe упражняваш, за да пишеш по-красиво и четливо…”Тя: “Ъъъъъ, аз мислех да наблегна на намирането на гадже…” |
# 2Най-накрая и при нас натрупа сняг и седемгодишната ми дъщеря, естествено, много му се радва. Разхождаме се по заснежена улица и тя зад мен се пързулна и падна по дупе. Аз се разсмях. Помагам ѝ да стане:
|
# 3Поредната домашна разправия. Синът ми (3 г. и 11 м.) крещи и се дере в истерия, хвърля, блъска и обикаля стаите в несвяст. На вратата се звъни – интернетаджиите идват да поправят нещо. Ревящият наследник изведнъж млъква и се спуска да отвори вратата:
Все едно нищо не е било… |
# 4Детето (7 г.): “Мамо, дай ми 7,50 лв. за изненада за 8-ми март за майката.” |
# 5Дъщеря ми не е била тръшкащо се дете обаче за един кратък период ми прилагаше следния номер. Излизаме от магазина, аз не съм ѝ купила някой конкретен десерт. Следователно тя е сърдита. Та, като излезем започваше да вика с пълно гърло:
Докато аз отчаяно я влача към къщи. Не мога да опиша ужаса в очите на хората наоколо. |
# 6Баткото: “Мамо, бързо ела, бебето ще плаче.”Аз: “Как разбра?”Той: “Диша заплашително!” |
# 7Сутрешен монолог на дъщеря ми (2 г. и 7 м.), разглеждайки една книжка с Дисни принцесите:
Аз: “А мама какво прави през цEлото време?” |
# 8Когато си дете и се обичаш (от 2 до 5): Аз: Маме, много те обичам! |
# 9Слагам сина си (3-годишен по това време) да спи: |
#10Синът ми на 6 г.:
|
# 11Аз към първолака: “Маме, какво помниш от първия учебен ден?” |
# 12Говорим си със сина ни (5 г.) дали ще остава да спи при баба си, или не. Той е мега фен на това, но обстоятелствата са малко по-комплицирани и татко му разяснява, че той не взима това решение самостоятелно:
Дребният приема с мълчаливо съгласие първите принципи на демокрацията, но само след минута се обажда:
|
# 13
Наследникът (3 г. и 9 м.) |
# 14Синът ми (3 г. и 9 м.) е получил билкова близалка от баба си и вече горд и недостъпен идва и ми заявява:
Баба му бързо го скастря: “Нали се разбрахме колко е грозно това мое, та мое?” Секунда стъписване…
|
# 15Вече сме легнали и трябва да заспива, когато започват мислите и въпросите:– Защо пъпките са червени? |
“- Тате, нали на папагалите даваме просо?
– Да.
– Кокошките кълват семена и тревички, пингвините ловят риба, а орлите грабват малки птички?
-Да, чудесно е колко много знаеш за птиците!
– А, не знам! – С какво се хранят сино птиците?”
“коя е столицата на Чужбина?”
“-Какво е това?
– Остатък от паметник. Бяха го направили за да си спомняме за партизаните.
– За латинопартизани ли?”