Ирен Ямами и магията на българската шевица

Българската шевица е естествена част от живота на Ирен Ямами. Сънародничката ни започва да бродира и плете още като дете. Всички жени в семейството ѝ го правят, но за нея бродерията става втора природа, когато през 1988 г. заминава да живее в Япония. В далечна Азия българката открива ателие-училище и така превръща унаследения интерес към българската шевица в работа.

Днес Ирен Ямами е автор на две книги на български език, други три на японски и участва като автор в алманах на световната бродерия. Изданието България в шевици е впечатляваща книга с описание на шевиците на територията на България, разяснение на символиката им и описание на бодовете. Корицата представя автентично избродирано Знаме на България с общо 144 национални български шевици, разположени по етнографски райони! И цялата тази информация е достъпна на 3 езика – български, английски и японски.

Самото знаме има повече от любопитна история. Като всяко истинско знаме, и това е осветено  – в храма Александър Невски в Токио. Обиколило е общо 3 континента и се е срещнало с българи в Япония, Германия и САЩ.

Възроденият интерес към българската шевица

и народна носия бяха причина да потърся Ирен за интервю още преди година. Поговорихме и се разбрахме да подготвя въпроси, в чиито отговори познавачката на българската шевица да сподели възможно най-ценната и важна информация. Знания, които биха били от полза на всеки почитател на народните традиции, красота и творчество. Настанете се удобно и се потопете в една приказка, разказвана в продължение на векове от прабабите ни. В нея главни герои са добрите сили, чистите мисли, сръчните женски ръце и пълните с обич сърца.

Ирен, казвате, че българската шевица е безценно национално наследство. Какво я прави толкова важна?

Шевицата е по-скоро безценна като културно-историческо наследство. Важна е била за времето, когато облеклото е било изцяло изработвано ръчно и не е имало модни течения, които да влияят и променят вида на дрехата. Като неписмен носител на информация, шевицата се е запазила за много продължителен период.

Може да се каже, че дрехата и бродерията върху нея са своего рода автобиография или паспорт на личността в едно до голяма степен неграмотно общество, когато всичко се е представяло картинно, с пиктограми или с устен фолклор. Ценна е, защото в нея са запазени символи от дълбока древност. Символи, които съдържат огромен положителен заряд.

Какво отличава българската национална шевица от всички останали и как бихме могли да я разпознаем?

Бродерията на всяка народност се определя от много фактори – географски, икономически, религиозни вярвания, развитие на химията (образно казано) и много други, но символиката на мотивите в нея е почти еднаква по съдържание. Това е именно защото символиката е възникнала в съзнанието на човека и е заложена много преди развитието на повечето от тези фактори.

Не бива да се пропуска и фактът, че много от мотивите в шевицата идват от фигурите и предназначението им в татуировката. За да може символът да упражни магическата си сила и да окаже въздействие, в едно безписмено и безкнижно общество, най-логично е картинното изображение или пиктограмите. В същото време най-подходяща “хартия” се оказва кожата на тялото, където въздействието на символа е непосредствено и трайно, и пази човека. В този ѝ смисъл,

татуировката е имала и лечебно значение

Ритуалното рисуване по тялото и татуирането започват във време, когато все още облеклото е било от кожи на животни. Много по-късно, след възникването на стана и тъканите, тези символи се пренасят върху дрехата.

Националната бродерия се определя от формата и колорита, с които е пресъздадена. Ако десет деца нарисуват дърво, като резултат ще имаме десет дървета пресъздадени по десет различни начина. Те ще бъдат хем дървета, хем еднакви и в същото време всяко дърво ще се откроява с неповторимост. Аналогично е и с пресъздаването на символиката в бродерията. Акцентът се е поставял върху това, което е жизнено важно за съответната общност.

Също така много зависи и от степента на развитие на рудиментарни познания по химия. Много цветове са трудни за получаване, тъй като процесът изисква познание и химическа обработка. Оцветяването зависи и от географското разположение, защото много от цветовете се получават от местната флора и фауна. Едни и същи мотиви могат да се открият от Средиземно море до Скандинавския полуостров. Някои са пресъздадени графично и монохромно, а други с повече цветове и детайли.

В книгата си Аpхaични cимвoли в бpoдepията разказвате информацията, която носи бродерията. Какви са кодовете, които най-често се разчитат в мотивите върху българската носия? 

Българската шевица като носителка на древна символика е една от най-колоритните на Балканския полуостров и Европа. Това в голяма степен се дължи както на благоприятното географско разположение и природните дадености, така и на исторически по-ранната поява на човешки общества по крайбрежието на Средиземно море.

За код и послание в точния смисъл на тези думи не би могло да се говори. Кодът се декодира, а посланията към бъдните поколения би следвало да се осъществят. Например, послание е сказанието за силата на снопа пръчки, но не го намираме отразено в шевицата. Символиката на шевиците касае единствено носителя на дрехата, тук и сега, по време на неговия земен живот. А тази символика е една – за здраве, плодородие, дълъг и праведен живот, почит или молба към Богинята/боговете, защита от злите сили и един ден, когато премине в Отвъдното, да бъде разпознат като човешко същество и от близките си.

Хората, които не разбират от бродерия (като мен например), виждат в шевиците и цветовете на носиите ни единствено красота. Вярно ли е, че всеки мотив има определено място и функция?

Символиката е неразбираема единствено за нас, защото познанието за нея се е изгубило във времето. В стари времена, когато тази символика е създадена, тя е била напълно ясна и разбираема за всеки. Предавала е информация към околните и е пазела личността. Обредността и ритуалите определят съдържанието на мотивите. Тъй като ритуалите и обредите се свеждат предимно до плодородие и здраве, то и символиката на мотивите е изградена на тази основа.

Може ли да се каже, че символите в националната шевица имат магическа сила?

За съжаление, като познание до нас е достигнало единствено най-очевидното. По дрехата да се познава от кой район е шевицата, дали е за мъж или за жена, наименованията на някои мотиви и в кои случаи се ползват, но много рядко се знае защо и какво изразяват. Символиката на мотивите за дреха винаги е положителна и много рядко съдържа негативни елементи. Първо – защото това ще навреди на личността. Второ – защото човек нито се уповава, нито се стреми да предизвика злите сили върху себе си. Единствено се опитва да ги умилостиви или отблъсне. В този смисъл,

шевицата има и силен магически смисъл

Дрехата е в пряк досег с тялото и се явява и като защитен слой между личността и враждебния външен свят. За всеки ритуал, за всеки етап от живота на човека има определени мотиви. При женските шевици разликите в мотивите е най-отличима – дете, девойка, мома, годеница, невеста, майка, вдовица. Акцентира се върху ролята на жената като даваща живот, като майка. При момите мотивите се различават преди и след пубертета. Също така мома не може да носи на ризата си мотиви, свързани с майчинството.

Разпознават се символи, които са чисто защитни и предпазно-заклинателни – в добрия смисъл на думата, както пишете Вие в своята книга за архаичните символи в бродерията. Т.е. освен информация за притежателя на дрехата, шевиците по носиите на българите имат и функцията на талисмани. От какво трябва да предпазят “стопаните” си те и кои части от човешкото тяло покриват най-често? Трябва да призная – останах изненадана, че са бродирали и стилизирали въшки с идеята да предпазят носителя на съответната дреха от тях…

В традиционната българска риза бродерията е разположена предимно около отворите и видимите части на дрехата – деколте, ръкави и поли. Както вече споменах, мотивите съдържат както информация за индивида, така  имат и защитна функция. Всеки отвор на дрехата е считан и за “вход” на болести или зли сили, поради което е “защитен” с бродерия.

В този ред на мисли, съществува и скрита бродерия, която влияе и има значение единствено за човека, чиято е дрехата. Правите линии в бродерията символизират праволинеен, безпрепятствен, пълнокръвен живот. Назъбените и S-образните фигури по края на дрехата или около образа на Богинята-майка са предпазни остриета срещу злите сили.

Съществува ли връзка между религията и шевиците, везани от българките?

Връзка между религия и древна символика има дотолкова, доколкото някои езически обреди са проникнали и по ред причини се е наложило да се спазват и в религията. Някои езически обреди и дати определено са копирани и в християнството. Все пак езическите символи и обреди са били в действие няколко хиляди години и не биха могли да се изкоренят лесно и изведнъж.

Като следствие от разпространението и налагането на религиите, постепенно се отнема ореолът на Богинята- майка. Постепенно се преминава от матриархално към патриархално общество, но символиката в мотивите се запазва. Западноевропейската и източноевропейската бродерия имат съвсем различна символика.

В националната ни шевица липсват образи на светци. Присъстват предимно езически символи.

На Запад в бродерията се налагат много догми и забрани, породени от религиозни съображения, докато на Изток се запазва архаичният, езически смисъл на символиката. В традиционната българска бродерия няма конкретни християнски религиозни образи, но в същото време са запазени всички езически елементи. Трябва да правим разлика между по-либералната ортодоксална и силно догматичната католическа или ислямска религия, които налагат много табута в личния живот на вярващите. И в нашата култура има много ритуали и свързани с тях забрани, но не и тежко табу, водещо до обвинение в ерес или дори до смъртно наказание.

Това именно е и една от причините символиката в традиционната бродерия да се запази векове след приемане на християнството, да се слее с него, за да достигне до нас в 21-ви век. Тук искам да добавя, че в днешно време

буквално се злоупотребява и издевателства над традиционната ни шевица

Било поради непознаване на символиката, било поради комерсиални причини, било поради “авторско” виждане.

Кои са най-често срещаните мотиви в българската шевица и защо са бродирани тъкмо те?

Мотивите в шевицата и символиката, заложена в тях, се избират според предназначението на дрехата, пола и възрастта на носителя, както и според социалния му статус. В тази връзка трябва да се спомене, че бродерията, за която говорим, е бродерията на народа, на простолюдието. Освен нея има още и църковна бродерия, и бродерия за царете и велможите, като и трите вида имат някои общи символи. Един такъв символ е свастиката.

Свастиката е един от най-древните символи, сдобил се с изключително негативна слава, която го съпровожда и до днес. Разкажете ни повече за нея.

Темата за свастиката е необхватна. На различни географски места, в различни времена, символиката на свастиката не винаги е била или е една и съща. Едва ли има друг символ толкова тежко натоварен с тълкувания, стигащи дори до  черна магия. Свастики се откриват в бродериите или други предмети, от Стара Европа до Далечния Изток, както и в предколумбова Америка, което съвсем не допринася за нейното разтълкуване, а напротив, още повече усложнява търсенето на истината. В китайската йероглифика фигурира, но не като самостоятелен йероглиф, а единствено като знак за будистката религия.

В западния свят е общоприет соларен символ, като освен това има и безброй езотерични тълкувания, от които идва и негативното отношение към този толкова древен символ. В българската бродерия се открива в много шевици, предимно за женските ризи, като символ на Колелото на живота. Свастиката се открива и в църковната бродерия и тъкани. Знам няколко места в България, където от пещерни петроглифи, през тъканите и бродерията, до църковни атрибути, могат да се видят ясно изобразени свастики.

С такова всеобхватно и разнопосочно разпространение и с толкова много и различни тълкувания, едва ли е възможно със сигурност да се открие произходът или първичният смисъл на символа. Според последните археологически находки много е вероятно да е произлязла

именно тук на Балканите

С движението на племената може да се обясни достигането ѝ до Далечния Изток, но едва ли и наличието на свастика в предколумбова Америка.

От това, което знам за символиката, за мен свастиката е един чисто соларен символ, едновременно  изразяващ и  житейския цикъл, отъждествявайки го със слънчевия кръговрат. Става въпрос не за календарност, а за житейския цикъл на човека – раждане, съзряване, смърт, където датите, когато са налице, обозначават единствено продължителността му и епохата, в която се е развил.

Съществува ли връзка между шевицата и характера на хората, които са я везали? Например – шопите са практични, пишете Вие в книгата си Аpхaични cимвoли в бpoдepията – затова няма логика да бродират сложния китайски кръговрат.

При мотивите има канон, който заедно с уменията задължително се спазва и  предава в семейството от майка на дъщеря. За връзка с характера на човека и бродерията единственото, което мога да кажа, е, че се познава кое е бродирано с обич, желание и умение. Както и кое е бродирано, просто защото няма как и се налага… но това е от чисто техническа гледна точка.

Виждала съм прекрасни бродерии с много чиста и подредена опакова страна. Виждала съм и опако, което може да се оприличи на китеник. Според мен това е много показателно колко е подредена и последователна в личния си живот и колко добра домакиня е жената, която го е везала.

Прочетете още… Споменик-Заветник и правото да бъдем помнени