Денят – Разпети петък. Мястото – градчето Сан Фернандо във Филипините, недалеч от столицата Манила. Кървава процесия се движи по улиците. Мъже, голи до кръста, с крака, овързани с въжета. Вървят и ритмично забиват камшици в гърбовете си. В края на тези камшици има метални топчета или бамбукови парчета. Остри, впиващи се в плътта, раздирайки я жестоко. Но жертвите на това самобичуване сякаш нищо не усещат – сякаш са изпаднали в транс. До момента, в който някое тяло не издържи и се предаде. Тогава просто пада. И бива изнесено, преди да е изпило
чашата на страданието до дъно
Има и други – хора, които не се самобичуват. Те влачат големи дървени кръстове. Пресъздават Страстите Христови и пътя към Голгота. Щом стигнат хълма на своето разпятие, тези отдадени вярващи биват приковани. С огромни пирони, които пронизват ръцете и краката. После кръстовете се изправят. Телата увисват, а плътта поддава. Болката е неописуема. Но за тези, които са раздирани от нея, това е равносилно на изпадането в религиозен екстаз. Защото преживявайки Страстите Христови, те са се доближили поне малко до Бога…
Филипините са единствената азиатска страна, чието население е доминиращо с християнско вероизповедание. Бивша испанска колония, там Католическата църква до ден днешен има изключително влияние върху обществото. А то е толкова всеотдайно във вярата си, че е готово да се подложи на какво ли не, за да я демонстрира и доказва.
И най-ярките свидетелства се привеждат именно в деня на Разпети петък
Хиляди зрители наблюдават тези кървави церемонии. За някои е поредното зрелище. Свикнали са с него. Но за тези, които го наблюдават за първи път в живота си, това е много страшна картина. Ужас, който няма как да проумеят. И въпреки всичко – всяка година натам се стичат все повече и повече зрители. Тези шествия са се превърнали в топ туристическа атракция. “Дай на народа хляб и зрелища.”, както гласи прочутата римска фраза.
Запитани защо го правят, някои от участниците отговарят, че е за да измолят опрощение на греховете си. Или заради свой близък – страдащ от тежка болест или с някакъв непреодолим проблем. Самата църква обаче се дистанцира от тези прояви на зрелищна показност във Филипините. И най-вече, защото те отдавна са се превърнали в бизнес, целящ да привлича повече туристи. А в дните преди Великден човек трябва да се покае, да се моли и да върши добрини, без да очаква нищо в замяна, обяснява местен свещеник.
Въпреки това, церемонията продължава да се случва. Всяка година властите на местата, където се провежда, организират полицейска охрана и първа медицинска помощ – както за участниците във възстановката, така и за зрителите, които може да не издържат на кървавата гледка. Обяснението – това е местна традиция и те се отнасят с уважение към нея.
Пък и как да ѝ се противопоставят, след като това е един от малкото шансове на местните хора да припечелят повече пари. Навсякъде се редят маси с ветрила, чадъри, вода, храна, сувенири. Водеща телекомуникационна компания разпъва брандирани тенти, под които туристите да се скрият от жаркото слънце. Отделни хора пък предоставят тоалетните си за обществено ползване, срещу заплащане, разбира се.
