Темпелхоф реално не е парк, а тази история не е никак нова. Едно от най-големите и известни летища на територията на Германия, изоставено преди 10 години, в момента обаче играе ролята точно на парк.
Днес любимо място за срещи, развлечение и отдих на мнозина берлинчани, в началото на миналия век Темпелхоф посреща полетите на първите самолети в света. През 1920 г. то подслонява новосъздадената немска компания Lufthansa. Десет години по-късно
Темпелхоф се утвърждава
като летището с най-голям брой пътници в Европа. До идването на власт на Хитлер. През 1936 г. на това място е построен прототип на концлагер, по-късно отстъпил място на ново летище, с което Фюрера иска да смае света.
Макар плановете на нацисткия водач така и да не се осъществяват докрай, Темпелхоф печели прозвището “майка на всички летища”, дадено му от британския архитект Норман Фостър. Не само заради масивната сграда на терминала, дело на германския архитекст Ернст Загебийл, но и заради огромната си площ от 303 декара (един път и половина колкото територията на Монако).
След като през 2008 г. оттам излита и последният самолет, малко след официалното закриване на Темпелхоф, цялата територия на най-старото търговско летище в света е предоставена на берлинчани. Тук те прекарват свободното си време. Карат велосипеди, кайтборд, тичат, практикуват йога, палят барбекюта, срещат приятели, танцуват, разхождат децата си,
пускат хвърчила
правят и показват изкуството си. На открито, на зелено, на свобода. Темпелхоф е същински рай на територията на Берлин, една от емблемите на германската столица, едва на около 4 км от нейния център. Днес изоставеното летище подслонява концерти на известни групи и се превръща в снимачна площадка на холивудски продукции като Игри на глада.
Макар че се ползва като парк и място за култура, Темпелхоф продължава да изглежда точно като летище. Табелки и стари самолети напомнят за годините, когато мястото е било от стратегическо значение за Германия. Спомени, които го правят толкова специално и неповторимо.
През 2011 г. този градски оазис е застрашен
от застрояване. С най-добри намерения, както обикновено се случва, местната управа представя страхотен на пръв поглед проект за развитие на района. Той предвижда на тероторията на прочутото старо летище да изникнат нови търговски сгради с офиси и магазини. Планирано е да бъдат построени и 4700 чисто нови жилища, както и огромна обществена библиотека. Страхотна идея, която да задоволи нуждите на постоянно разрастващата се германска столица.
Берлинчани веднага реагират негативно на идеята 25 % от площта на най-големия им парк да бъде застроена. Има място за всичко и всички, опонират им представителите на общината и местния бизнес. В Берлин общински площи, където да бъдат изградени подобни мащабни проекти, почти няма. Новите жилища в Темпелхоф ще осигурят не само допълнителни работни места, но и домове на поносими цени за нуждаещите се. Какво по-хубаво от това – питат властите.
Зеленината и свободата на откритото пространство
които ни дава в този си вид Темпелхоф – казват в отговор берлинчани. И застават твърдо зад него, любимия си парк-летище, разходките с приятели там и хвърчилата, които от десетина години са заместили самолетите над Темпелхоф.
И гласът им е чут. Как става това? Чрез референдум. Да, управата на Берлин провежда специално допитваве за това дали старото летище да запази сегашния си “нерафиниран” облик, или да бъде приведено във вид с още търговски и жилищни площи.
Референдум всъщност се провежда и през 2008 г., когато болшинството от гласувалите се обявяват в защита на работещото летище, но тогава волята им не е зачетена и летището затваря врати. Този път против нови строежи се обявяват 64,3 % от гласувалите. Причината – дълбоко недоверие към добрите, нетърговски намерения на инвеститорите. Градската управа няма друг избор освен да се съобрази с
желанието на берлинчани
Така Темпелхоф, който е не точно парк, но въпреки това един от най-любимите на берлинчани, остава за тяхно ползване точно като такъв. Една сравнително стара история за парк, който реално не е парк. История, която обаче показва как едно място може не просто да бъде спасено от разруха, но и да бъде превърнато в уникална територия. Обичана, развивана и пазена. Заради историята си и заради природата, която дава цвят в живота на толкова градски хора.