Масовата мода да се заменят звучни български думи с техни чуждоезични и недотам успешни аналози е тема, която отдавна ме вълнува. Езикът се развива и променя, десетки чужди думи навлизат в речника ни всяка година, а след време стават неразделна част и от говора ни.
Мислил съм си, ако един ден с машина на времето ни върнат 100 години назад само, дали ще разберем какво ни хортува наш Пендо. Чета често възрожденците ни, дето са били все хора образовани и начетени, и много трудно им разбирам понякога… Но днес, днес всичко вече е толкова различно.
Днес всичко стартира, а не започва. Всички ние пък предпочитаме да инициираме, а не да започнем нещо. И ако нямаме кредитна или дебитна карта, се налага да плащаме в кеш вместо в брой. Все по-често се питаме
“Окей ли си?” вместо “Добре ли си?”
Циганите станаха роми, което означава ромеи, тоест – римляни, каквито те никога не са били и няма да бъдат. Вече обаче има и образователни медиатори за малките ромчета, каквото и да означава това!
Днес всички се ангажираме, когато се наемаме, а основната си цел определяме като основна мисия. Имаме подход вместо начин или метод. Влизаме в контакт, а не както преди в обикновена връзка.
Използваме все повече чужди думи
които понякога дори не разбираме. Защото в днешно време се налага да се справяме не с положението, а със ситуацията и да търсим определена локация, а не място. Все по-често декларираме вместо просто да казваме. Подготвяме се интензивно вместо усилено, както преди. Сега всички реализираме, а не осъществяваме или извършваме каквото и да било. Звучи като че ли някак по-сериозно.
Промяна има и държавното устройство. Вече работим с местен парламент, а не с някакъв си градски съвет. Кметовете входират предложения вместо да ги внасят, записват или завеждат под номер и имат брифинг вместо обикновена среща с журналисти.
“Община Пловдив стартира дебат, обсъждане и набира идеи.”Този пример показва как често употребата на чужди думи е не само ненужна, но и нелепа. След като чиновниците са съобщили, че “стартират дебат”, поясняват, че всъщност става дума за обсъждане. Ако някой не е разбрал тази дума, де. А идеите се берат – от дърветата, навярно. Набират се кадри, но не и идеи. |
Все повече фирми правят óдит, който си е обикновена финансова проверка – проста ревизия. Сега провеждаме мониторинг над дейност, а не наблюдение.
Днес имаме образователни политики вместо образователни дейности и толкова много от нас мислят вече в измерения, а не в мерки. Вече има все повече
екстремни спортове вместо рискови
Правим бизнес, а не осъществяваме предприемачество (много дълго, нали?). Едно време всички началници бяха шефове, а днес шеф е само майстор-готвачът, когото не знам защо ни научиха да наричаме мастър-шеф.
Имаме си мастър клас, вместо простичкото курс или дори руското кръжок. Но как ще кажеш, че детето ти ходи на кръжок, когато децата на другите посещават мастър клас на мастър шеф или първи етап от обучението по мърчъндайзинг. Който не знае за тази професия – има си Интернет, да поразрови. Аз, признавам, не знаех какво означава доскоро.
Вижте още… как новите думи навлизат в езика ни
Но важното е, че всички сме мобилни, макар да сме всъщност доста неподвижни. Всъщност мобилна ни е само джиесем връзката, а когато я няма си пускаме джипиеса, йеее!
Сега ни стимулират вместо да ни насърчават. Усещате ли разликата? С насърчаването трябва да те накарат да почувстваш, да го искаш с душата си. Докато
стимулирането касае само джоба ти
Днес посещенията на галериите са на минимум, вместо да кажем, че се посещават слабо или малко. В тях обаче почти няма изложби или представяния. Не, днес вече е модерно да се организират експозиции, инсталации и пърформънси. А да ви попитам, знаете ли каква е разликата между тях?
Постепенно заменяме все повече български с чужди думи:
събитие с евент |
представяне с презентация |
показване с привю |
представление с шоу |
проект с дизайн |
идея с концепция |
съдържание с контент |
желание с мотивация |
място с локация |
местообитание с ареал |
