Дразнещи грешки: Неправилната употреба на думи

Една от най-дразнещите грешки в родния ни език е модното напоследък използване на думи в нелепо и дори повратно значение. Практика, масова и за родните медии, където по правило трябва да четем и слушаме книжовен и правилен български език, а не грешно заучени фрази.

За да илюстрирам този тип грешки, ще ви представя някои от най-често срещаните

примери за неправилната употреба на думи

които са ми направили впечатление през последните месеци. Разбира се, всеки от вас може да допълва моя скромен списък със свои предложения. Защото всяка дума е важна. И колкото по-правилно се изразяваме и по-малко грешки правим, не само при писане, но и при говорене, толкова по-добре ще се разбираме.

Изключително заразно е явлението да се говори, че нещо се “случва”, когато става въпрос за организирани и планирани събития. Подчертавам ДЕБЕЛО, че нещо може да се е случило или да се случва, САМО когато е непредвидено от никого и е СЛУЧайност. Как може да се случва празник, събор, конгрес или друго организирано мероприятие? То просто се провежда. То се планира, организира и провежда. Как може то да е случка, след като идеята за неговото осъществяване е възникнала по-рано?

Тази неправилна употреба на глагола “случва се” се наблюдава по всеки новинарски канал по телевизията! Инвазията на явлението е толкова мощна, че по този начин започнаха да говорят и съвсем обикновени хора.

Заслушайте се в която и да е новинарска емисия и ще чуете масово употребата на свързващите думи “със” и “във” – при всички случаи. Независимо, че на всеки журналист е добре известно правилото, че те се ползват само в случаите, когато след тях идва ред на думи, започващи със “с” или “з” (за със) и със “в” или “ф” (за във). При всички останали случаи трябва да се изговаря “в” или “с” като например – в началото… а не във началото. Въпреки това

масовата практика е да се говори с грешки

вместо да се следват правилата. Явно употребата на дългата форма е много по-удобна или някак поетична за журналистите. Другата причина да се допуска тази грешка, е, че така на говорещите не се налага да се замислят каква е думата след съюза, а третото ми предположение е, че по този начин печелят време. Проблемът е, че разговорният език се променя тъкмо с копиране и следване на модели, които смятаме за правилни, и скоро тази грешка ще стане масова практика.

Масовата употреба на служебната дума “експерти” e другото явление в езика ни, което ми прави впечатление напоследък. Журналистите обозначават като експерт всеки, който би трябвало да има професионално мнение по някакъв въпрос. Сякаш тези журналисти не са учили, че да си експерт е висша форма на професионално знание или умение.

Започва се от ученик

чирак, калфа, майстор, специалист и накрая се става експерт, при това от единици. Докато чирак и калфа са остарели термини, то специалист замени майстор през годините “на социализма” (слагам кавички, защото такъв нямаше). Специалист и експерт са категории основно в сферата на занаятите и инженерните науки. Тези две думи също така се превърнаха в синоним на висок професионализъм и може да се употребят като прилагателни, редом с научните звания доктор и професор.

Вероятно телевизионните и радио водещи предпочитат да определят гостите си като експерти, за да не обидят някого от тях. Макар че и специалисти да им казваха, пак нямаше да е обидно, но със сигурност щеше да е по-коректно и точно.

Употребата на превъзходната степен в съчетанията “най-култовите”, сред “най-великолепните” и други подобни изпълнения, показва единствено невежество сред хората. Не може да сложиш най- на дума, която сама по себе си е превъзходната, последната най-висока степен на дадено нещо. Все едно да кажеш, че една бира е по-пенлива от възможно най-пенливата бира. Или че тези дървета са най-високите от най-високите дървета.

Същият е случаят и с “… най-емблематичните паметници в Испания”. Те станали ли са емблематични, по-емблематични от това няма да станат – вече са емблема.

Особено дразнеща е думата дестинация. Английската destination е място, към което сме се запътили, крайна цел на едно пътуване. Странното е това, че в българския език тази дума не идва с английското си изговаряне – нещо, което бих разбрал. Тоест ние не казваме дестинейшън, както е думата, а казваме дести-НАЦИЯ. Откъде е този завършек? За мен е необяснимо.

Преди 20 години спокойно можеше да кажем направление, цел, крайна спирка, краен пункт.

Например: Будапеща беше една привлекателна туристическа цел.

Или: Туристически маршрут с крайна цел Будапеща.

Градът, в крайна сметка, е просто туристически обект, а не дестинация, нали? Цел е много по-къса дума от думата дестинация, ако някой ми каже, че било за краткост.

Искам да споделя с вас и още една дразнеща тенденция в разговорния ни език. Свидетел съм на почти трайно утвърждаване на думи с неправилно изговаряне – като например аранче вместо айрян, пИпИруда вместо пеперуда, биба вместо биберон, мИтла вместо метла, вЪ вместо ви и много други подобни, често казани от малките ни деца или роднини по селата и подхванати от самите нас като на шега.

Истината е, че подобни промени в разговорния език, благодарение на електронните медии и форми на писане и четене, така неусетно превземат речта ни, че няма да се усетим кога езикът ни си е свалил старата кожа и е лъснал с нова.

*Оригиналния текст може да прочетете на блога на Пламен. 

Прочетете още… за най-честите правописни грешки в българския език