В първата част на разказа ни ви поведохме на разходка из китния и красив Ловеч – градът на люляците. В нея разбрахте кои са първите пет причини в списъка ни, заради които си заслужава да посетите този прекрасен български град. Днес продължаваме да скитаме из калдъръмените улици, старите къщи и алеи. Насладете се на това виртуално преживяване!
Ето и следващите 6 причини, които ще ви накарат да отскочите до Ловеч, ако никога не сте били там или просто отдавна отлагате да го посетите. Все пак само него наричаме
Градът на люляците, но това далеч не е всичко:
6. Римският път
Да предположим, че вече сте изкачили стълбите. Видели сте крепостта в дясно от тях. Не бързайте да се връщате надолу! Погледнете наляво. Не, не са само храсти. Приближете се. Още повече.
Забелязахте ли пътечката?
Отделете ú поне малко време, десетина минути ходене примерно, колкото да можете да се похвалите, че сте повървели по стъпките на траките. Ако тази информация ви е вдъхновила да изминете цялата пътечка, запасете се с храна, вода, екипировка и няколко излишни… дни (или дори седмици – зависи от темпото ви на ходене). Защото тази “пътечка” всъщност е част от стария римски път Виа Траяна (Траяновия път – по името на прочутия със строителните си начинания римски император Траян).
Пътят е прокаран още от траките в началото на първото хилядолетие преди Христа, но е известен като римски, защото по времето на Траян става образцова пътна артерия, обслужваща военния и търговски трафик на Римската империя. Свързвала е Филипопол (Пловдив) през Стара планина с Мелта (т.е. Ловеч – Мелта е тракийското име на селището, което е било разположено на мястото на сегашна Вароша), а още по-на север е стигала и до античния град Улпия Ескус (близо до брега на Дунав).
Виа Траяна е в добро състояние и днес, дори според специалистите може да се похвали с най-запазената римска каменна настилка в цяла България.
7. Бароковите къщи
Допринасят за чара на търговската част на града. Строени са след Освобождението от заможни ловчанлии, но след пожар в една от тях, са били съборени и построени наново. Днес в сутерените им се помещават различни магазини и офиси, а в горната им част – и жилища.
8. Езиковата гимназия и филмът Вчера
Ако все още сте при Бароковите къщи, сигурно сте забелязали стълбите между тях (падат се точно срещу Покрития мост). Изкачите ли ги (дано да са разчистени, в противен случай може да ви се наложи да ги минете със запушен нос и стъпвайки внимателно на пръсти), ще се озовете откъм гърба на къщите и едно ниво по-нависоко. Отново сте на улица с каменна настилка, честито!
И отново – до нещо като крепостна стена. Можете да я превземете, като я заобиколите и щурмувате портите на известната
ловешка езикова гимназия
Имала е различни имена през годините – сегашното е Гимназия за чужди езици Екзарх Йосиф I, може би най-известното е Немската, а най-старото със сигурност е Американският девически колеж. Със създаването на колежа преди 135 години Ловеч се превръща в един от градовете пионери на чуждоезиковото обучение у нас. Гимназията пък е най-старата езикова в България.
За да си представите как се е учело тук навремето, е достатъчно да си спомните филма Вчера (един от десетте най-обичани БГ филма, показа класация на БНТ наскоро). Действието в екранизацията на романа на Владо Даверов се развива тъкмо в Бастилията, както тогава била наричана от местните тази изолирана на хълма гимназия.
Препоръчам ви да се разходите в нейния парк – нито той, нито класните стаи са успели да станат част от снимачната площадка на Вчера, така че няма къде да сте ги виждали. Надникнете от стената на парка надолу, към каменната улица, по която дойдохте, и разбира се – към града (отново панорамна гледка). Ако влезете и в централната сграда (с класните стаи; другите две сгради са дамският и мъжкият пансион), има едно нещо, което държа да ви покажа. Централното стълбище. Всяко стъпало от него е с вдлъбнатини от безброй стъпки на безброй възпитаници на това училище. Ето това е история!
9. Алеята Баш бунар
Ето това пък е нещо, което сте гледали във Вчера. Алеята край реката, нейният зелен тунел, предлагащ сянка в жегите. Чешмите със студена вода. Паметникът на Бела Анеста. Вековните дървета гинко билоба. Финалът при реката и Трай Дянко.
Тук всяка извивка на алеята между реката и скалите има свое име
Не е нужно да ги помните, достатъчно е, че ги има и предлагат толкова пълноценна почивка. Един съвет: ако държите да стигнете до края на алеята, а нямате време, наемете си колело от Покрития мост.
10. Алеята на Космонавтите
Изградена през 1988 г. от делегати, дошли в града за конгрес на Асоциацията на участниците в космически полети. Всеки от присъствалите космонавти засадил край реката по една бреза, до която е поставен паметен знак с името му.
Първата е засадена от родения в Ловеч Георги Иванов – първият български космонавт. Днес в алеята растат 38 брези и е място както за памет, така и за отдих с гледка към реката и към… следващата ни забележителност.
11. Парка хълм Стратеш
Всъщност, не за него искам да ви разкажа. Не че не е красив – огромна площ естествена зеленина, паметници с панорамна гледка към града и дори езеро… Онова, заради което си заслужава да катерите хълма обаче, е зоопаркът.
Създаден е през 1961 г. и е вторият по големина в България, след софийския. Вярно, че получи печална слава след историята с ягуара Алонсо. Но добрата новина е, че на целия зоокът му предстои рехабилитиране, финансирано от Европейския фонд за регионално развитие. Ако и това не ви е спечелило, насочете поглед отново към Вароша. Едно от най-хубавите неща на Стратеш е пряката пешеходна връзка под скалния му венец със Стария град и Римския път.
Или, както се казва, всички пътища водят към Рим. В случая – към Ловеч. Към неговите люляци, липи, многовековни дървета с исторически корени, улици с още по-стари камъни, калдъръми и паметни плочи. И хора – такива, които още искат да помнят и отказват да вярват… в случайности.
И ДОКАТО СТЕ В РАЙОНА…
…не пропускайте забележителностите в околността:
Крушунските водопади – на около 35 км от Ловеч, до село Крушуна;
Деветашката пещера – по пътя към Крушуна, отбивката е в дясно;
Къкринското ханче – тук често е отсядал Васил Левски и тук той е бил заловен от турските заптиета. Днес ханчето е сред 100-те национални туристически обекта на България;
Парка Кайлъка – до съседния град Плевен, простира се на 10 хиляди декара в естественото проломно дефиле на река Тученица;
Пещерата Съева дупка – на 3 км от с. Брестница, тя е една от деветте благоустроени пещери в България;
Троянския манастир – за манастира със сигурност сте чували, но дали знаете за село Орешак, през което се минава на път към него? Там е Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в селото, където майстори от цялата страна показват своите творби.
Архитектурния резерват Старо Стефаново – с над 100 паметника на културата и с исторически доказан старобългарски произход, намира се на 20 км от Ловеч и само на 3 км от главния път София-Варна;
Гложенския манастир – един от най-интересните старопланински манастири се намира в Тетевенския Балкан – разположен на висока каменна тераса, над стръмни и отвесни скали.
Благодаря на авторката!Много добро и подробно описание на историята и атмосферата на един от най-красивите градове!!!