Знаете ли, че руснаците първи успяват да кацнат на Луната? Не, не да стъпят – това за първи път се удава на американците (Нийл Армстронг през 1969 г., знаете). А да прилунят космически апарат. Това е апаратът Луна 2, който достига земния спътник през 1959 г. Кацането не е меко, но въпреки всичко успява и изпраща на земята ценна информация. През същата година друг съветски космически апарат – Луна 3, прави първите снимки на другата страна на Луната, която ние на Земята не виждаме. Първото меко кацане обаче е осъществено чак през февруари 1966 г. от Луна 9. Надпреварата между руснаци и американци за кацане на естествения земен спътник е била невероятна. И слава богу, че са си “дишали във врата” така усилено. Иначе най-вероятно науката не би стигнала толкова далеч за толкова кратко време.
Днес отдавна вече всички сме свикнали с мисълта, че Луната не е недостижима. Вече не ѝ се кланяме, молим и издигаме храмове в култ към нея, както предците ни. И вероятно дори все по-рядко някой от нас се замисля за нея. Освен ако не се случи някоя зрелищна суперлуна например. Но пък продължаваме да си говорим за “паднали от Луната” хора, да се възхищаваме на бетовеновата Лунна соната, да свързваме лунната светлина с романтични преживявания. И да се страхуваме подсъзнателно, разбира се. Заради митовете за върколаците, които предизвикват лунни затъмнения или лунатиците, които беснеят при пълнолуние…
“Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен…”
А замисляли ли сте се някога какво би било, ако я нямаше Луната? Не само тези прекрасни стихове нямаше да са възможни. Нито щеше да има толкова романтика в смяната на деня с нощта. От край време учените чертаят сценарии и изработват симулации на това, което би последвало, ако спътникът на планетата ни изчезне, поради някаква причина се взриви или дори сблъска със Земята. Някои от тях са апокалиптични, други не чак толкова. Със сигурност обаче се знае, че твърде много би било различно, ако я нямаше месечината.
Неотдавна американският актьор, режисьор, автор и активист Джордж Такеи (Мисията невъзможна, Стар Трек, Хавай 5-0, Зоната на здрача и др.) публикува в поредицата си Джордж Такеи представя видео, в което нагледно обяснява
какво би било различно на Земята, ако я нямаше Луната
За читателите на Lifebites.bg представяме 5 от тезите, които Такеи излага.
Думата месец, както на български, така и на други езици, произлиза от името на Луната. И повечето календари са създадени въз основа фазите на земния спътник. Тъй че, ако я нямаше Луната, не само нямаше да имаме такъв календар, какъвто използваме днес, но изобщо нямаше да сме чували за месеци.
Перфектният наклон на оста на Земята от 23,45 градуса също има много общо с Луната. Защо това е важно ли? Заради две основни неща. Първото е, че без този наклон, сезоните никога нямаше да се сменят. А на някои места на Земята слънчевата светлина би прониквала едва за няколко минути на ден. Другият вариант би бил Земята постоянно и рязко да сменя наклона на оста си. В резултат, по цял свят сезоните биха се сменяли
по крайно драматичен начин
На някои места слънцето не би залязвало с години, а след това пък в продължение на други няколко години не би се показвало изобщо, потапяйки същите тези места в пълен мрак.
Преди появата на Луната, Земята се е въртяла доста бързо. Денонощията са били с продължителност под 10 часа. Появата на спътника и неговото гравитационно привличане забавило нашата планета с няколко микросекунди на година. И това ни е осигурило 24-часовото денонощие, с което сме свикнали. Ако денонощията бяха останали толкова къси, колкото са били, това сериозно би се отразило на начина, по който се е развил животът на Земята. Постоянно биха духали силни ветрове и биха вилняли свирепи бури. Да не говорим, че ако сега нещо се случи с Луната, земната атмосфера ще изчезне, точно поради това бързо въртене.
Без слънчевата светлина, която Луната отразява нощем, много животински видове изобщо не биха съществували. Защото лунната светлина е основното, на което разчитат, за да ловуват нощем.
Моретата и океаните също биха били съвсем различни, ако Земята нямаше спътник. Без гравитационното привличане на Луната, приливите и отливите биха били една трета по-“малки“. А те са важни и то такива, каквито са сега, заради
оцеляването на много животински видове
които изцяло разчитат на тях за храненето и размножаването си. Да не говорим, че и корабоплаването не би било толкова лесно, колкото изглежда на мнозина днес. Но не са само приливите и отливите. Морските и океански течения също не биха съществували, а с това и климатът на Земята би бил коренно различен и далеч не така балансиран, както е днес.
Пак благодарение на Луната, голяма част от водата на Земята е събрана около Екватора. Ако не беше така, около полюсите бихме имали много по-дълбоки океани и морета. И това също би имало своите драматични последствия.
