Симона Стоилова е асистент-учител в Монтесори класна стая на подрастващи деца до 3 г. Усмихната, спокойна и безкрайно търпелива с малчуганите и родителите, тя намира смисъл в ежедневната работа с най-малките и в позитивната подкрепа по пътя им да откриват нови възможности.
Симона, как реши да станеш асистент-учител?
Висшето си образование получих във Великотърновския университет със специалност Българска филология. Малко след завършването си осъзнах, че работата в училище не е за мен. Знаех обаче, че искам да работя с деца и започнах да търся своето място. В Монтесори общността попаднах благодарение на една обява за работа. Кандидатствах за офис асистент, тъй като едно от описаните задължения беше посрещане на децата сутрин. Много исках да работя с деца и това ме накара да кандидатствам. Човекът, който ме интервюира, ми каза, че има по-подходяща позиция за мен – асистент-учител в група 0-3. До този момент имах само бегли познания за Монтесори метода.
И как тази щастлива случайност те доведе до сегашния момент?
Година след като започнах работа, получих предложение за международно Монтесори обучение за асистент-учители във възрастова група 0-3. Приех, без да се замисля, и заминах за Прага. Това беше моментът, в който осъзнах колко много имам да уча. Потопих се в една завладяваща среда, която ме накара още повече да се гордея с това, което правя и да не спирам да давам всичко от себе си. Това обучение даде отговор на много въпроси, които съм си задавала и ми помогна да разбера каква точно е моята роля в класната стая.
Какво е най-важното за един учител, за да е добър?
Бих посъветвала всеки, който иска да бъде учител първо да си отговори на въпроса:
“От сърце ли искам да правя това?”
Това не е професия, която се работи за слава и пари. Ако не влагаш сърце и душа, това не е за теб. На тези, които тръгват по пътя на учителската професия, ще кажа, че не е лесно, но всички усилия си заслужават.
Децата между 0 и 3 са все още крехки личности. Кое е водещото в твоята работа с тях, какво се опитваш да не забравяш всеки ден?
Всеки ден си повтарям, че те са деца. Минават през различни етапи на развитие и имат нужда от разбиране и подкрепа. Децата в тази възрастова група от 1-3 г. могат да се хранят сами, да ходят до тоалетна, да се обличат и още много неща, за които понякога възрастните дори и не предполагат. Изключително важно е да се стимулира тяхната самостоятелност, да бъдат насърчавани след всеки неуспех, за да не се отказват да опитват отново и отново. Радостта в очите на дете, което е облякло само дрехите си, е неописуема.
Как да говорим с някого, който още не може да говори? Какви са основните посоки, които да следваме в общуването с малки деца?
Дори и да не могат да говорят все още, децата умеят да изразяват своите желания по различни начини. С въпроси и разбиране от страна на възрастния се стига до желаното от тях. Те имат нужда от свобода, която обаче е обвързана с граници. Тези граници трябва да са много точно и ясно фиксирани. Нуждаят се от самостоятелност, достатъчно време за храна, обличане, събличане и т.н. Не бива родителите, в забързаното ежедневие, да забравят, че децата не могат да вършат нещата с тяхната бързина.
Най-трудното в ежедневието на учител на най-малките?
Трудно ми е, когато децата плачат от болка – никнене на зъби, падане навън, сънуване на кошмар. Иначе всеки ден тръгвам с усмивка от вкъщи и си казвам, че пред мен е поредният прекрасен и ползотворен ден, изпълнен с детски усмивки и позитивни емоции.
