Сърбите и българите, особено тези от Западна България, извървяват общ път на духовното и политическо Възраждане. Затова не е странно, че в младото Сръбско княжество се отличава един българин с особено специално място. Неговото име е Анастас Йованович. Той върви по стъпките на предшествениците си Петър Ичко и Хайдут Велко (още за тях и за контекста, в който се изявява личността на Анастас, вижте карето в края на този текст – бел.ред.). И тримата българи оставят в сръбската история толкова ярка диря, че едва ли има ученик в сръбско училище, който да не знае
кои са и какво са направили за родината му
Анастас Йованович е роден през 1817 г. във Враца. Произхожда от заможен търговски род на преселници от Берковица. Баща му поддържа сериозни търговски контакти със Сърбия. Известно е, че се казва Иван, затова Анастас е назоваван с фамилията Йованович (по името на баща си). Семейството на майка му Мария също е състоятелно. Брат ѝ, който е терзия в Белград, е известен с уменията си и е на почит дори в княжеския двор на Сърбия.
След завършване на началното образование във Враца, 9-годишният Анастас е пратен от родителите си да учи в Белград, където да е близо до вуйчо си. Скоро обаче бащата умира и цялото семейство се премества при вуйчото. Анастас учи терзийския занаят, за да тръгне по неговите стъпки. Бързо става ясно, че
Анастас Йованович не е роден за занаятчия
а за човек на изкуството. За пръв път разкрива големите си заложби, когато в Сърбия е отворена първата печатница с букволеярна към нея. Българинът проявява голямо любопитство към това предприятие, навърта се наоколо и следи случващото се в печатницата. Това прави впечатление на възрастните.
Скоро Анастас и няколко други талантливи момчета са приети да се учат на букволеярство. Много от най-просветените личности на Сърбия работят в тази Държавна печатница. От жените в печатницата дори тръгва модата на “немските рокли”, станали популярни навред из страната.
Анастас се отличава от всички останали младежи в работата. Заради демонстрираните способности, едва 19-годишен, е ангажиран с княжеска поръчка: лично владетелят на цяла Сърбия Милош Обренович иска от него да изработи буквено посвещение върху сабя, която ще послужи за подарък на една знатна личност – барон Хердер. Младежът се справя блестящо. Постепенно Анастас се замогва. Снабдява семейното жилище в Белград с маси и столове – много редки предмети на лукса за онова време в Сърбия
Следва начинанието, с което се прочува в цялата страна
През 1838 г. трябва да излезе от печат първият сръбски буквар. От печатницата обаче не разполагат с необходимите кирилски букви. Анастас Йованович се заема да изготви матриците за тях. Буквите излизат чудно хубави, майсторите ахват при вида им.
За награда Йованович е изпратен, по лично настояване на княз Милош, стипендиант във Виена. Там да учи модната тогава в цяла Европа литография. Това се случва през 1839 г. На изпроводяк подписва известните Наставления на Милош, които се отнасят за всички стипендианти на сръбското правителство. Една от точките гласи, че никога не бива да забравя своята националност, каквото и да преживее в чужбина. Анастас следва това наставление цял живот: при всеки повод към името си добавя, че е българин.
Във Виена той учи в Художествената академия заедно със сина на финансовия министър на Милош, който го покровителства и му помага при нужда. През 1840 г. излизат първите му литографии – на Доситей Обрадович и Вук Караджич, заслужили деятели на Сърбия. С тези творби Анастас Йованович поставя началото на литографията в сръбската художествена традиция.
По време на обучението датират опитите му във фотографията
“В целия славянски свят пръв аз започнах да се занимавам с фотография”.
Това ще си припомни по-късно той. Купува си фотоапарат, дори организира във Виена своя изложба. В наследство оставя близо 900 фотографии. Близо век по-късно, през 1929 г. в Сърбия правят голяма фотографска изложба в негова памет.
Анастас Йованович участва активно в политиката на Сърбия. След оттеглянето си от власт Милош Обренович през 1839 г. пътува до Виена. Йованович му е личният преводач там. От 1844 г. българинът става секретар на Милош. Остава без стипендия след династичната промяна, когато начело на Сърбия идват Караджорджевичите. Между 1846-1850 г. над него тегне
забрана от княз Александър Караджорджевич да се върне в страната
Между 1850-1858 г. прави нови опити да се установи в Белград и да се занимава с “частно книгопечатане и литография”. След връщането на Милош обратно на трона, Йованович е назначен на изключително високия пост дворцов управител. От тази работа не му остава време за изкуството му.
След 1868 г. се оттегля напълно от политиката. Жени се за австрийката Мария Шенц. От 1877 г. става член на Фотографското дружество във Виена. Занимава се със снимане и литография. Литографиите разписва обичайно с “Таниша Йованович, българин литограф”.
До смъртта си през 1899 г. живее в старата си къща в Белград, където практикува хобитата си. Увлича се по всички новости. Чете материали по електротехника, особено го вълнуват микрофоните. Любопитен факт е, че си купува първия за Сърбия домашен телефон.
Анастас Йованович е особено интересна личност не само с това, че е българин, реализирал се особено успешно в чужбина, добил бляскава кариера, слава и пари. Той е важен и с това, че е един от пионерите в изобразителното изкуство и фотографията на Балканите.
Сърбия започва полунезависимото си съществуване от Османската империя през 1804 г. Тогава избухва Първото сръбско въстание, завършило с мирна договореност между Сърбия (тогава в рамките само на Белградския пашалък) и империята. Един българин води дипломатическите преговори от сръбска страна в Истанбул. Нарича се Петър Ичко и произхожда от Катраница, Егейска Македония. Неговото име носи постигнатата договорка – Ичков мир от 1806 г. Един от най-видните участници в последвалата сръбска борба за свобода също е с български корени – Хайдут Велко от Леновец, Зайчарско. Сърбите пеят за него:
Велко загива в бой за сръбското освобождение през 1811 г. при Неготин. През първата половина на XIX в., излизайки успешно от османската орбита, Сърбия се превръща в притегателен център за българите от пограничните райони. Причините са както политически (общата кауза в борбата срещу османлиите), така и религиозно-просветни. Още в средата на XVI в. е възстановена Печката сръбска патриаршия с активното съдействие на великия везир от сръбски произход Мехмед паша Соколович. Тази сръбска религиозна институция упражнява духовна власт и върху територии с българско население – Кюстендилско, Самоковско, Северна Македония и др. |
