Славел се един човек като много честен. Нито лоша дума се чувала от устата му, нито в някакво провинение някой можел да го обвини. Но понеже хората са свикнали да съдят за останалите по себе си, трудно се намирало някой да повярва искрено в добротата му и в чистата съвест, която имал.
Веднъж местният бижутер, който редовно мамел клиентите си, решил да се обзаложи с кръчмаря, че ще успее да го разобличи в измама.
– Честен е само за пред хора – твърдял бижутерът. – Ако никой не го гледа, ще натика честността в задния си джоб.
Наговорили се двамата с кръчмаря, винаги щом видят честния, да го изпробват. Появил се той още същия ден и влязъл в кръчмата да пие една бира. Кръчмарят нарочно не отивал да оправят сметката и все се обръщал с гръб, за да му даде възможност да се измъкне незабелязано. Накрая
честният сам отишъл при него и казал:
– Да ти платя и да тръгвам.
– А, че ти нали ми плати вече? – направил се на ударен другият.
– Не съм – заявил честният, – бъркаш се.
Дотичал веднага кръчмарят при бижутера и му разказал какво е станало.
– Дострашало го е, че после може да се сетиш, затова е настоявал да плати – махнал с ръка бижутерът. – Не иска после да говорят хората, пък и да е сигурен, че ще остане ненаказан…
След няколко дена човекът с чистата съвест
минавал случайно покрай бижутерията и носел торба с ябълки. Щом го видял, собственикът не се чудил много и веднага го повикал:
– Моля те – казал му, – стой тук да пазиш. Нещо ми призля, ще отида за вода и веднага се връщам.
– Аз ще донеса вода – веднага предложил честният. – Ако нещо изчезне, аз ще изляза виновен.
– Не, не – отвърнал бижутерът, който веднага помислил, че другият подпитва дали би се усъмнил в него. – Искам и да се наплискам малко, а аз ако не ти вярвах, нямаше да те оставя да пазиш. А и всички витрини са заключени. Само отгоре на щанда има два златни и два сребърни пръстена, внимавай за тях.
Бижутерът изпуснал „случайно“ една банкнота и побързал да се отдалечи. Отишъл право при кръчмаря, доволен от изобретателността си:
– … и му казах, че пръстените са два, а всъщност златните са три. И парата, която изпуснах, и нея ще я е взел.
– Хайде да вървим да видим – не се стърпял кръчмарят.
Щом отишли, заварили честния, който стоял кротко отпред да разглежда една ябълка.
– Какво си се втренчил в тая ябълка? – попитал го кръчмарят.
– Доверих се на продавача, каза, че най-хубавите ябълки ще ми избере, а той само червиви ми сложил.
– Че ти дете ли си да вярваш на търговец? Наивник! – изсмял се бижутерът.
– Аз не бих постъпил така, затова не помислих, че може да ме излъже, но нищо. Ако приемем, че червейчето и ябълката са съвестта ми и аз самият, то би ме изяло малко по малко. Затова не допускам такова червейче в главата си. По-добре наивник, отколкото червив отвътре. Останете със здраве – казал честният и заминал.
Бижутерът веднага влязъл вътре и погледнал към щанда с пръстените. Върху тях стояла „изпуснатата“ от него банкнота. Взел я, а отдолу стояли двата сребърни и трите златни пръстена.
