Едно момче много страдало, че другите деца го отбягват. Те нарочно правели бели и тормозели старите хора в селото, а момчето само им повтаряло, че не е хубаво това, което правят. Затова не искали да играят повече с него.
Един ден дядо му видял колко е унил и го попитал:
– Защо скучаеш тук сам? Защо не отидеш да играеш с другите деца?
– Те не искат да играят с мен, а и ме обиждат – отговорило детето.
– Защо? – учудил се дядото.
– Защото не съм като тях. Казват, че във всяко стадо има черна овца, и тази овца съм аз.
– А ти искаш ли да си като тях? – попитал го дядо му.
– Не, защото на мен не ми харесват глупостите, които вършат. Но понякога е трудно, когато се различаваш от останалите. Ето, мен веднага ме оприличиха на черната овца – казало момчето с насълзени очи.
Погалил го дядото по главата и му рекъл:
– Утре ела с мен, когато изкарвам стадото, така няма да скучаеш, а и ще ми помагаш.
На другия ден тръгнали рано сутринта. Много вървели, не се спрели чак до обяд. Стигнали до една малка горичка и дядото казал:
– Хайде да спрем, да хапнем и да си починем малко.
Нахранило се момчето и легнало под сянката на едно дърво. Не след дълго умората го надвила и заспало. Дядото скочил, хванал черната овца и я завързал по-надалеч от стадото. Щом момчето се събудило, дядо му казал:
– Хайде да подкарваме овцете и да тръгваме.
Момчето подкарало стадото, но изведнъж се спряло.
– Дядо почакай, черната овца я няма!
– А, наистина – направил се на учуден старецът. – Ще я потърся.
След малко се върнал водейки черната овца и попитал момчето:
– Ако се беше загубила друга овца, щеше ли да забележиш?
– Ех, дядо, това беше твоя идея, нали? – усмихнало се момчето. – Прав си, май не е толкова лошо да се различаваш от останалите.
От онлайн списание Lifebites.bg приветстваме всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете рубриките Време за поезия, Време за притчи и Време за разкази, където освен текстове на утвърдени имена, можете да намерите проза и поезия от млади български автори.