Не забравяй никога, изстрадало мое Аз, че нищо не е толкова страшно, колкото изглежда – винаги има и друг ъгъл, от който да погледнеш.
И задънената улица има изход – просто се връщаш обратно и тръгваш в друга посока, навярно правилната.
Не е лошо да грешиш понякога – така се учиш да живееш, та кой се учи от чуждите грешки?
Колкото и лоши хора да срещнеш по пътя си, които те спъват – винаги после ще срещнеш добри, които да ти подадат ръка, и то в момент, който ти е нужен.
Понякога те предават най-близките хора – тогава може да получиш подкрепа от напълно непознат, а това винаги връща вярата в доброто.
Когато си нагазил в кална локва и дрехите не се изпират, помни – така е и в живота –
изхвърляш мръсотията и продължаваш напред
Когато всичко виждаш оцветено в черно, не може да няма поне едно нещичко мъничко бяло, което да прибавиш към черното – то вече не е толкова черно, нали?
Човек винаги има причина да живее, макар и понякога да не я вижда, а причината никога не е само една – научи се да виждаш и в тъмното.
Най-важно от всичко е да поддържаш огъня в себе си жив, независимо от превратностите – той винаги ще те топли.
Така е, проглеждащо мое Аз. Навярно много често ще бъдеш сковано от студ, самотно и неразбрано. Но винаги можеш да намериш в себе си една малка искрица, която да запалиш, стига да поискаш. А пожелаеш ли, ще пламне огън. Точно този огън не пази само за себе си, а го раздавай. Пали с него искриците на хората, които гаснат от безнадеждност. Защото ти вече извървя този изстрадан път на отчаяние и знаеш какво е да вървиш сам по него. Сега ти можеш да бъдеш непознатия подал ръка, а така слагаш и бяло петънце в наситеното черно. Ето ти още една причина да живееш.
Вече видя светлина и в тъмното, нали?
Не забравяй, пораснало мое Аз – винаги има причина да запалиш искрата отново!
