Обява:
„За всички, които искат да променят живота си, среща на морска гара точно в дванадесет в полунощ. Очаква ви незабравимо пътешествие с яхта.
Това е нощта на чудесата
елате и се уверете“.
Появили се много ентусиасти в уречения час. Имало цели семейства, както и много самотници. Всички искали да видят чудото на нощта. Бутали се да се качат на яхтата, нямало достатъчно място, но никой не искал да отстъпва. Настанал хаос и истинско меле. Един старец буквално бил изблъскан в яхтата. След като всички места били запълнени, тя отплавала.
Изминал цял час, някои се взирали в небето, други в морето, но чудото така и не идвало. Единственото, което се задавало, било буря. Не след дълго се извил силен вятър, големите вълни накланяли силно лодката, гръмотевици пронизвали нощното небе. Жените пищели, мъжете ругаели, но всички се били вкопчили един в друг.
– Бяхме измамени – извикал някой. – Да изхвърлим капитана зад борда!
– Никой не ви е качвал тук насила, той не е виновен – обадил се старецът.
– А къде е чудото, което всички очаквахме? – попитал друг. – Ще е чудо, ако се доберем живи до брега.
– Аз виждам чудото пред себе си – отново казал старецът. – Къде другаде ще видя толкова непознати хора на едно място, които се прегръщат и се държат за ръце. Погледнете се, до преди няколко часа не се познавахте, а сега си давате сили взаимно.
Ако и в бурите на живота
се държахме всички заедно, те нямаше да ни изглеждат толкова страшни. Но ние винаги правим грешката първо да обвиним другите за нашия собствен избор, както се случи и сега. Нима капитанът предизвика бурята? Но някои бяха готови да го хвърлят в морето! Всеки ден, всяка нощ е чудо, но толкова сме вглъбени в проблемите си, че малцина го забелязват. Не умеем да ценим живота. Колко от вас могат да се похвалят, че живеят истински? На прага на смъртта съжаляваме за пропуснатите мигове, но тогава вече е късно. За мен тази вечер ще остане в съзнанието ми като незабравимо приключение с лодка, от което получих ценен урок, а не нощта на бурята.
След като стигнали брега невредими, всички си отдъхнали облекчено и се прегръщали. Щом се разотишли, капитанът се приближил до стареца и му казал:
– Дали има смисъл от всичко това, татко? Дали изобщо някой разбра смисъла на думите ти?
– Сега и да не са разбрали, когато се сблъскат с някой проблем, ще се сетят за тази нощ. За нощта на бурята, от която се измъкнаха невредими. Това ще им дава кураж. А колко хубаво би било, ако хората проглеждаха за истината, без да се налага да изживеят някакво сътресение… – казал старецът.
– Ще видя прогнозата кога отново ще има буря. Готви се за поредната нощ на чудесата.
