За Бога, хора, не празнувайте! Толкова е просто

За Бога, хора, не празнувайте! Въпреки че май вече отмина, въпреки че нарочно изчаках да отмине емоцията, думите още напират.

Започва се всяка година на 8 март, после минава през 1 май и приключва тържествено на 9 май – противопоставянето, заклеймяването, посочването с пръст. Вътрешното раздиране и поляризиране на и без това изтъкнатото ни от “-изми” общество. Обичайно страня от него. Намирам го за

излишно губене на време

а пък и емоционалността по отношение на обективни истини традиционно не води до нищо добро. Този път обаче Фейсбук проповядването на лични лозунги с претенция за обществено покритие ме взриви. Конкретно с призива за ЗАБРАНА на единия от тези празници (вероятно е имало подобни и по адрес на другите) и анатемосването му от най-високо държавно ниво. Естествено, заради лична неприязън и обременености.

Не живях в соца. ЕГН-то е виновно. Първият ми спомен от него е как един следобед в детската градина учителката ни каза, че вече няма да я наричаме “другарко”, а “госпожо”. Всички избухнахме в смях от тази трудна и непозната дума. После дойдоха купоните и режимът на тока. Хванах края и пропуснах всички преекспонирания от онзи период.

И слава Богу, защото това ми дава възможност да погледна обективно на дни като 8 март, 1 май и 9 май. Глобално, така да се каже, а не дълбоко личностно и емоционално обременено. Дотолкова, че призивите за ЗАБРАНА (колко демократично и плуралистично!!!) да ми се сторят дразнещо прекалени.

За Бога, хора, не празнувайте!

Толкова е просто.

Разбира се, ако искате, можете да продължите да ръсите с нафталин обремененостите си от онези години. Можете да се “разбремените” и да живеете спокойно, без да забравяте. Можете да предпочетете позата на пренебрежението. Можете да дискутирате свободно възгледите си и да ги защитавате с целия си наличен словесен арсенал. Можете да правите с емоциите си каквото пожелаете. Можете да не празнувате. Днес, за разлика от преди, можете! Освободени сте от тази задължителна някога проява на лицемерие. Но, моля ви, не се опитвайте да налагате своите собствени вътрешни преживявания като обществена норма.

Аз не нося тези обременености. За цяло едно поколение след моето те са непонятни. Растат млади хора, които не са политически програмирани по отношение на тези дни и за които информацията е на върха на пръстите. Благодарение на това, те могат да погледнат и да оценят според критериите за нормалност, в които растат, случвалото се,

преди “госпожо” да замени “другарко”

Бъдете спокойни и не подценявайте тяхната мяра. Не подценявайте и моята. Глупостите (макар че това е твърде меко определение) на времето преди купоните и режима на тока получават своята заслужена присъда – по демократичен път и от дистанцията на времето. А не по силата на правото на по-силно викащия. Крясъците са много далеч от представата за модерност и демократичност.

За Бога, хора, не празнувайте, ако не искате! Никой вече не ви задължава. Но не се опитвайте да обремените необременените с вашите емоционални обременености. Историята се произнася за всичко, времето ежесекундно налага обективност само заради факта, че не спира. Това, което става зад вратите на душите (ни), е съвсем отделна тема, затворена в рамките на личното. Претенцията за масовост на тези вътрешни преживявания е дълбоко необяснима. Крайното противопоставяне е лишено от елемент на градивност, а непрекъснатото политизиране на битието ни е излишно и опасно. Нужен ни е разум, защото има ситуации, в които емоциите не ни водят до нищо добро.

Прочетете още… Защо България винаги е на два отбора