В последните години забелязвам един изумителен феномен. Много хора не са съвсем сигурни дали трябва да напишат И или Й в определени думи. И все повече от тях започват да заместват правилната буква с грешната.
Не знам как се стигна дотук. Не съм филолог или специалист по български език, но държа на правилното писане и говорене на майчиния ни език. Мъчно ми е да гледам как толкова много хора ежедневно бъркат правописа на думи завършващи и съдържащи И или Й. Ето защо реших да посветя този текст именно на двете често разменяни и грешени буквички. Ще спомена основните проблеми, възникващи с тях, и се надявам припомнянето на правилата да е от полза на всички, които имат някакви колебания по въпроса.
Най-честата грешка, която съм срещала при изписването на И или Й, е при думичките: |
коЙ – коИ
коЙто – коИто
моЙ – моИ
твоЙ – твоИ
някоЙ – някоИ
никоЙ – никоИ
чиЙ – чиИ
чиЙто – чиИто
Не намирам логика за грешната употреба на двете букви, тъй като правилото тук е съвсем просто:
Когато дадената дума се отнася за един човек – пишем Й в края ѝ. Когато става дума за две и повече лица – И. |
Пример 1: КоЙ открадна пръстена на момичето? (Тоест, коЙ е този човек?).
Пример 2: НякоИ стихове на Яворов ми харесват, други не чак толкова. (НякоИ означава повече от един, така че пишем И).
Пример 3: КоЙто не работи, не трябва да яде. (Често срещана грешка е да се изписва коИто, вместо единственото число – коЙто).
Пример 4: Този телефон е моЙ, другите неща са твоИ. (Отново – Й за единствено число и И за множествено).
Друго объркване, отново свързано с това И или Й да сложим в края на думата, се появява и в следните случаи:
генИЙ – генИИсценарИЙ – сценарИИармИЯ – армИИвизИЯ – визИИпороЙ – пороИи т.н. |
Много хора погрешно слагат Й на финала, когато става въпрос за дума в множествено число.
Пример 1: Много трамваЙ минават пред моя блок. (Това изписване е абсолютно грешно! Забравете за него!!! Щом са много, значи не може да е с Й накрая. Думата трамваЙ означава ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ТРАМВАЙ).
Пример 2: Няколко армиЙ воюват на източния фронт. (Правилно е да се напише армиИ – мн.ч.).
Същото е положението и с всички останали думи, завършващи на И в множествено число. Като например:
историИ, змиИ, статиИ, стипендиИ, полицаИ, идеИ, колекциИ, калориИ, героИ, организациИ, случаИ, магИИ, фунИИ, фондациИ и т.н. и т.н. |
Има го обаче и обратния вариант. Когато хора пишат И вместо Й.
Пример: Написах страхотен сценариИ за новогодишната програма. (Грешка! Грешка! Грешка! Трябва да бъде: Написах страхотен (един) сценариЙ…).
Големи главоблъсканици създават и някои от глаголите в родния ни и иначе прекрасен български език.
Повелителното наклонение, например, наричано още императив, стоИ в основата на “проблема”. Често там, където трябва да бъде написано Й, незнайно откъде се появява И и обратното.
Пример 1: Не стоИ на течение, ще настинеш. (Това е грешката, която много хора допускат. Трябва да бъде: Не стоЙ на течение…).
Пример 2: ПовярваИ ми, няма да закъснеем. (Ясно е вече, нали?! Трябва да е повярваЙ).
Въобще всички онези заповедни форми, които отправяме към някого, се пишат с Й в края. Например:
(НЕ) – тичаЙ, гледаЙ, дишаЙ, питаЙ, пращаЙ, викаЙ, пеЙ, вярваЙ, чакаЙ, казваЙ, слушаЙтраЙ (си), свиркаЙ (си), мечтаЙ (си) и т.н. |
Същото изписване важи и в случаИте, когато говорим на няколко души.
Пример: Не пипаЙте нищо в тази стая.
И още: (НЕ) стискаЙте, хапваЙте, влизаЙте, излизаЙте, помагаЙте, оставяЙте, поръчваЙте, тропаЙте, блъскаЙте и т.н.
В обратния случаЙ пък наблюдаваме подмяна на И с Й. Особено при глаголи в единствено число.
Пример 1: ПостроЙх голям пясъчен дворец на плажа. (Грешка! Трябва да бъде построИх).
Пример 2: ПреброЙх всички стотинки от касичката си. (Не! Такъв глагол няма. ПреброИх е правилната форма).
Много хора, заради ударението на И, решават, че трябва да напишат Й. Не, хора, не трябва! Запомнете това веднъж завинаги.
Особен момент в нашия език е така нареченото
ударено И (И с ударение),
което се бележи със знака Ѝ
Това не е отделна буква в азбуката ни, но заема особено място в българската реч и правопис. Използва се като местоимение и е самостоятелна дума.
Пример: Казах Ѝ да бъде мила с детето, но нервите Ѝ не издържаха и пак се развика.
НякоИ хора погрешно пишат
И или Й вместо Ѝ
Но това са 3 съвсем различни символи и подмяната им един с друг е неправилна.
Пример: Направи И комплимент и веднага ще се усмихне! (Не! Не! Не и не! Правилно е да се напише: Направи ѝ комплимент…).
НАИСТИНА |
е една от най-често грешените думи от хората, които имат колебания дали да сложат И или Й на определено място. Като видя написано наЙстина, направо ми иде да си удрям дълго главата в бюрото от възмущение. Или да удрям тази на човека, написал това в стената. Не защото съм агресивен тип или никога не правя грешки. Не! На всеки се случва, но някои грешки са просто НЕДОПУСТИМИ. НаЙстина!
Важно е да споменем още, че
всички химични елементи
в Менделеевата таблица
и извън нея, които завършват на ИЙ, се пишат само и единствено така. С –ИЙ на финала.
КалИЙ, натриЙ, хелИЙ, силицИЙ, магнезИЙ, калцИЙ, стронцИЙ, ЛитИЙ и т.н.
Има още много примери, коИто бихме могли да изредим за правилното и погрешно изписване на думи, съдържащи И или Й. Но за днес ще спрем дотук. Ще се радваме да споделите с нас случаИте, на коИто вие лично сте се натъквали, или тези, за които имате някакви съмнения. Можете да го направите в мястото за коментари под този текст или на нашата Фейсбук страница.
Туй пусто ударено “И” го нееема на клавиатурата
Има го. Шифт + ь.
Аз лично съм наясно, кога се слага И и Й. Но за една единствена дума чувствам вътрешно негодувание и не мога да се съглася. Думата е “басеин”. Аз много ясно си го чувам “и” и не мога да си изкривя езика да го произнеса “й”. Още откакто бях 3ти клас, помня историята за “ах, колко е разсеян, човекът от улица басеин”. Понеже учителката ни диктуваше и четеше бавно – още тогава беше ясно, че не е й а и.
Нямам си на идея кога и как стана на Й.
Единственото обяснение което ми се струва логично е, че това “й” е дошло от руското “Бассейн” или украинското “басейн”. На български съм сигурна че е “басеИн”.
В жаргонната реч например съкращението на думата “правим” се изговаря “пра’им” но се чува “прайм”.
Но това не означава, че се правим се пише с й. В думата басеин – дори не се чува й.
Не зная кой реши че е Й. 🙁
Мисля че правилото би трябвало да е нещо подобно:
В края на думата се пише: гласна +”Й”
В края на думата се пише: гласна + “И” + съгласна
ПОРО – Й
КОНВО – Й
ПРЕБРО – Й
ХАЗЯ – И – Н
ВО – И – Н
БАСЕ – И – Н
и т.н.
“И” е гласна буква, докато “Й” не е. Буквата “И” генерира сричка. Ако разделим думата на срички, ще разберем дали се пише “И” или “Й”.
Примери: ПО-РОЙ, ПО-РО-И
КОН-ВОЙ, КОН-ВО-И
КОЙ, КО-И
НЯ-КОЙ, НЯ-КО-И
КА-ЛИЙ, НАТ-РИЙ
ГЕ-НИЙ, ГЕ-НИ-И
и т.н.