Един човек постоянно обещавал на хората какво ли не. На всеки, който го помолел за нещо, давал дума, че ще помогне. После обаче го домързявало и бързо забравял за празните обещания, които давал. Постепенно всички започнали да го отбягват, никой му нямал доверие. Само съседът му общувал с него, все пак живеели къща до къща.
Една сутрин двамата се засекли на улицата.
– Къде отиваш толкова рано с тази мотика? – попитал мързеливият.
– Отивам на лозето да копая, много работа ме чака, а няма помощ отникъде – отвърнал съседът.
– Аз ще дойда малко по-късно, да ти помогна.
– Знам те тебе, ти обещаеш ли, значи да не те чакам – отговорил другият с насмешка и продължил по пътя си.
Прибрал се човекът у дома си, но от ума му не излизали думите на съседа. Станало му криво, решил да не ходи да помага за копаенето.
„Нека му е за урок!“
– казал си. Замислил се обаче и за това, че никой от селото не го взимал насериозно. Нали само обещавал, а никога не изпълнявал. Решил да докаже, че все пак може да му се има доверие. Но никак не му се работело, затова измислил малка хитрина. Взел мотиката и излязъл на двора. Щом видял, че съседът му се прибира, хукнал на улицата.
– Ееее, и таз добра – махнал ядосано с ръка лъжецът, – аз тъкмо идвах да ти помогна, пък ти си взел, че си свършил. Нищо, все пак имах желание.
На следващия ден завалял силен дъжд. Щом спряло да вали, човекът веднага изязъл да търси охлюви. За беда обаче, се подхлъзнал пред портата и навехнал крака си. В това време съседът тъкмо излизал и го видял, че куца.
– Какво стана? – попитал го.
– Тръгнах за охлюви, но взех, че си изкълчих крака. Не мога да стъпвам.
– Ще ти помогна да се прибереш – предложил съседът, – а охлюви ще ти донеса аз.
След няколко часа се върнал с пълна торба и я подал на лъжеца. Той я отворил и надникнал вътре.
– Но това са празни черупки – зяпнал от почуда. – Нали обеща да ми донесеш охлюви?
– Е, нищо – повдигнал рамене съседът, – все пак имах желание. А тези черупки са същите като
