Тези дни ми попадна книгата Софийски магьосници (2017). През 2018 г. излезе и втора част, която обаче все още не съм прочела. Обещах си да го направя, тъй като първата книга наистина ми допадна. Софийски магьосници е дебютният роман на писателя Мартин Колев. Жанрът може да се определи като фентъзи. Изисква се смелост да посегнеш към него, още повече, когато издаваш първия си роман.
Историята е интересна, умело написана и изпълнена с красиви метафори, които дълбоко се впиваха в ума ми, докато четях. Радвах им се и на ум поздравявах автора за умението му да борави така точно с думите. Софийски магьосници определено може да се нарече разтоварващо четиво. Но не и скучно! Тази книга ни пренася в един различен свят. Вълнуващ и магичен. Откъсва читателите си напълно от сивото ежедневие и им дава възможност да се потопят в дебрите на една цветна и необикновена паралелна реалност.
Интересно е още как героите в книгата – Бриян, Свилен, Иза, Белота, Ванина и всички останали магьосници, се разхождат свободно и незабелязано из софийските улици. Посещават добре познати за нас места, но ние дори и не подозираме за съществуването на техните. Имат си неми преки, които пресичат нашите улички, но остават невидими за нас. Возят се в магичен, отново невидим за обикновените хора, трамвай. Имат си специално, защитено от хорските очи, място за сбирки. Казано на прост език – кръчма за магьосници.
Софийски магьосници
Реалното и нереалното се преплитат през цялото време в омагьосващ житейски кръговрат. Редом до невидимите магьоснически места и пособия в книгата се споменават и много реално съществуващи обекти и софийски квартали, където се развива действието. Надежда, Обеля, Младост… А това само по себе си кара читателите да влязат още по-надълбоко в историята. Да я почувстват по-близка и да си представят картините още по-реалистично и ярко. В книгата магьосниците се сблъскват и с някои съвсем човешки и битови проблеми. Често имат същите трудности като всеки от нас. И именно тази липса на идеализация на героите ги прави някак си по-симпатични и истински.
Романът разгръща мистериозна история, в която по странен начин започват да изчезват част от вълшебниците, населяващи столицата. Главните герои се изправят пред изпитания и тежки битки. Както със злите сили, така и със самите себе си. Попадат на неочаквани обрати и коварни планове. Стига се дори дотам, че вечно враждуващите зорници (добри магьосници) и не толкова добрите (здрачници) обединяват силите си в обща кауза, за да се справят с трета още
по-мрачна, мощна и разрушителна сила
Впечатли ме изчистеният и лесен за четене стил на Мартин Колев. Няма ненужни детайли, тежки описания и излишни думи. Всичко е казано простичко, но изключително прецизно, точно и ясно. Вероятно това е и една от основните причини Софийски магьосници да е толкова хвалена и харесвана от читателите. Чете се на един дъх! В същото време е динамична и наситена с любопитни образи, обрати и събития.
Не ми се иска да издавам повече подробности около сюжета, героите и приключенията в Софийски магьосници. Не за друго, но вярвам, че всеки от вас, който реши да прочете книгата, няма да съжалява. Но за да запалим още малко интереса ви към българското фентъзи, в Lifebites.bg споделяме с вас нашите любими цитати от Софийски магьосници.
“Свилен явно не беше голям почитател на останалите магьосници, но въпреки дръпнатия си нрав изглеждаше като човек на място. Все пак му помогна, когато Бриян изобщо не се нуждаеше от помощ, а само добрите хора предприемат подобни глупави постъпки.”
“Ако се молиш да се събудиш, значи не сънуваш.”
“Е, блокът си беше класически соц – някаква караница от горните етажи звучеше, сякаш идва от съседната стая. Но в сравнение със Студентски град беше спокойно като в музей.”
“По планинските скули безоблачното небе се топеше в плахо розово.”
“В действителност магьосниците бяха точно като другите хора, вечеряха шопска салата и дори сами си миеха съдовете.”
“Хладната пот се смеси с горещата горчилка в очите му.”
“Бриян се събуди от силна музика. Стената до главата му се тресеше от фолк ритми, на които съседите пригласяха с много чувство, но малко талант.”
“Пейзажът беше идиличен, ала вятърът навяваше опасност.”
“Добре е да знаеш, че магията често пъти е просто заигравка с човешките сетива.”
“Здрачът не може да ти предложи нещо, което вече не е вътре в теб.”
