“Най-големият ми страх в живота е, че ще бъда забравена.” Думите са на млада жена, отишла си от света само на 33 години. Страхът ú се оказва безпочвен. Името ú се превръща в легенда, ликът ú става символ на цяла една нация, а животът ú е пример и вдъхновение на милиони жени по света. Това е Евита Перон.
Мария Ева Дуарте се ражда в далечната 1919 г. в аржентинския град Лос Толдос. Още от съвсем малка тя среща двете лица на света. Баща ú Хуан е заместник-министър. Статусът му в обществото осигурява на семейството охолен живот. Но в политиката няма нищо сигурно. Левите радикалисти печелят изборите в страната и консерваторът Хуан Дуарте губи властта. Съвсем малко след това и парите си. Съдбата удря с камшика си семейството на Ева и
отнема бащата ú в автомобилна катастрофа
Той умира, когато тя е едва 7-годишна, и освен нея оставя още четирима сираци. Майката взема нещата в свои ръце и семейството се мести в град Юнин, където успява да преживява някак.
Там е мястото, където за първи път Ева усеща, че има актьорски талант. Още като тийнейджърка участва с различни роли в местни представления. Жадувала да се измъкне от нищетата. Стремежът ú за успех я отвежда в столицата Буенос Айрес и докато навършва 20 години, тя вече е популярна радио актриса, участвала в пиеси и филми. Това ú носи финансова независимост и засилва самочувствието ú на успяваща жена. Бедното момиченце отново вижда светлата страна на монетата.
Ева бързо се превръща в известна личност. Като такава е поканена на благотворителна вечеря за набиране на средства за жертви на жестоко земетресение, станало в Аржентина през 1944 г. Там за първи път срещa полковник Хуан Перон – министър на труда в тогавашното правителство, по-възрастен от нея с 20 години. Последвалите събития са достойни за холивудска любовна лента. Искрите пламват моментално и само след година двамата сключват брак, а
Ева Дуарте се превръща в Евита Перон
След още една година, през 1946 г., Хуан провежда президентска кампания рамо до рамо с младата си съпруга и печели изборите в страната.
Снимка: Unknown – Archivo Gráfico de la Nación Argentina, Public Domain, Link
Първата дама се развихря и моментално доказва, че е много повече от едно красиво лице. Социалната справедливост и равенството между половете са кауза, на която Евита Перон се отдава безрезервно. Негласно тя оглавява Министерството на труда и здравеопазването. Създава своя партия, наречена Перонист, съставена от жени. Бори се за увеличение на заплатите, посещава сиропиталища и болници. Създава фондация Ева Перон за борба с бедността. Използва името и властта на мъжа си, за да захранва фондацията си с пари от синдикатите и данъците, внасяни от бизнеса. Твърдо вярва, че каузата ѝ си заслужава.
Прочетете още… историята на първата Първа дама в света – Елинор Рузвелт
Хората вече работели на нормиран работен ден, понякога получавали бонуси, 13-а заплата и дори имали право на отпуск. Нещо невиждано дотогава! Финансирали се училища и болници. Тази идеология е твърдо следвана от партията на Евита, а движението ú започва да се нарича перонизъм. То е широко подкрепяно от
по-бедните слоеве на аржентинското общество
Госпожа Перон съдейства за приемането на закон, дал правото на жените в Аржентина да гласуват през 1947 г. През 1951 г. Евита Перон дори се кандидатира за вицепрезидент. И макар да не печели изборите, тази нейна проява на смелост и решителност дава тласък на идеята, че жените могат да се справят с всичко.
През цялото това време Евита играе важна роля и във външната политика на страната си. Тя придружава мъжа си на обиколка в редица европейски държави, където впечатлява с чар и стил. Следвана е от цял антураж, а дрехите ѝ са дело на известни дизайнери. Тази проява на класа е една от причините мнозина нейни противници открито да я наричат “лицемерна”. Евита Перон не спира да говори за равенство, а тя самата обожава разкоша и пръска смело пари за дрехи, бижута, мебели, скъпи вина и дори къщи. Но това лично прегрешение по никакъв начин не намалява приноса ú за социалната справедливост, която искрено изповядва.
И когато е на върха на славата си – само на 33 години, съдбата отново вдига черната си ръка. Евита се разболява тежко от рак на маточната шийка. Разбира се, не се предава на болестта. До последния си ден изнася речи и вдъхновява тълпи от хора. Но ракът я отнема безжалостно от Аржентина само за една година. Евита Перон умира обичана през 1952 г. Изпратена е от многохилядни тълпи, които оплакват своята закрилница. Тялото ú е мумифицирано и изложено за поклонение. Направена е дори петиция, подкрепена от 26 хил. души и пратена до Ватикана с молба
аржентинката да бъде обявена за светица
Междувременно враговете на правителството и президента скандират:
“Да живее ракът!”
И сякаш краят на Евита е катализатор за военен преврат. Обстановката в Аржентина се нажежава след смъртта на първата дама. През 1955 г. Хуан Перон бяга в Испания, за да спаси живота си, а военните вземат властта в свои ръце.
Но това съвсем не слага край на влиянието на Евита. Дори и в ковчег, тя продължавала да бъде икона. Месец след преврата мумията ú е открадната, за да се ограничи влиянието на перонизма. Тялото на младата жена е разнасяно на всевъзможни места в продължение на 20 години! Дори се говори, че над нея тегне проклятие, защото почти всеки път при преместването от едно място на друго ставала злополука, отнeмаща човешки живот. За няколко години тленните останки на Евита Перон са тайно погребани в Милано под чуждо име.
През 70-те години леви партизани отвличат и убиват бившия диктатор на Аржентина Арамбуру и поставят ултиматум – няма да върнат тялото му, докато не получат това на Евита. През 1971 г. мумията ú най-сетне е предадена на съпруга ú Хуан, който живее в изгнание в Мадрид. Тя изглеждала почти непокътната. Говори се, че Хуан Перон се хранел в нейно присъствие и карал новата си жена
да сресва косите на мъртвата Евита
Перон се завръща в страната си през 1973 г. и отново става президент, а съпругата му Изабела заема поста вицепрезидент – привилегия, извоювана за жените от Евита.
Едва през 1976 г. Евита Перон получава покой и е погребана в семейната гробница на баща си в Буенос Айрес. По това време вече е легенда. Няма човек, който да не знае името ú. Днес тя е символ на страната си, на борбите за равенство между половете и социалната справедливост. В мюзикъла Евита животът ú е представен от друга световна знаменитост – Мадона. Режисурата е дело на Алън Паркър, а филмът е екранизация на спектакъла на великия Андрю Лойд Уебър. Това е само един от многото филми за госпожа Перон. На нея са посветени десетки книги, поеми, театрални постановки… Лицето ú днес се усмихва от всеки един сувенир на Аржентина. Тя си отива само на 33 години, но прегръща безсмъртието във вечността.
