Стихотворенията, които ще прочетете по-долу, са написани от нашата читателка Радостина Грапльова. За себе си тя казва: “Името ми Радостина напълно ми пасва. Влюбена съм в Щастието. Семейството ми ме зарежда с любов, животът с радост, а планините ми дават мъдрост”.
Онлайн списание Lifebites.bg приветства всички родни творци и им предоставя виртуална страничка в рубриките ни Време за поезия и Време за разкази, където да споделят работата си.
Свободата на децата
На Софи
За какво им са играчки на децата,
щом смях безгрижен в тях се е вселил,
щом могат те да припкат и да скачат,
щом слънчо ги е в прегръдка уловил?
За какво им са играчки на децата,
щом светът навънка ги зове
калинки да намерят във тревата
и да си откъснат цъфнало лале?
За какво им са играчки на децата,
щом в локви могат да нагазят,
щом искат да докоснат те дъгата
и цветовете ѝ в усмивка да запазят?
За какво им са играчки на децата,
щом могат по дърветата да се катерят
и там високо в свободата
открито тайните си да споделят?
За какво им са играчки на децата?
Те с пеперудите ще затанцуват.
Отворете им вратата
и ги пуснете да се налудуват.
Как видях и чух една бъдеща картина на Дали
Целуната от слънцето заспах
на бряг от спомени щастливи.
Във гората аз море видях
и елени сред вълни пенливи.
По пясъка айсберги
щъпукаха със рачешки крачета.
Октопод свиреше Верди
със оркестър от щурчета.
Глигани гонеха делфини,
русалки игликата беряха.
Полярни мечки и пингвини
сладко боровинково варяха.
Шест хъскита във впряг
теглеха шейната на Нептун,
а акула във лудешки бяг
ги преследваше с харпун.
Поробени инуити и масаи
„Набуко“ пееха във хор,
а сред морските сараи
в такт танцуваше кондор.
До мен един койот зави
тъжно посред ден.
Излязох от картината на Дали
и на слънцето попаднах в плен.
Привечер
Запей мълчаливо привечер,
извиси нямо своя глас.
Погледни – денят е обречен,
изтича му сетния час.
В този миг са ненужни слова,
всичко минало е сбъднато.
Има само тиха тишина
и ден, потъващ във отвъдното.