Да бъдеш соло: Няма да намериш, ако не желаеш да търсиш

Здравейте, може ли да променя резервацията за довечера? Беше за десет души, но ще бъдем петима. Всички вече сме соло, до един. Така се оказа.

Петима самотници, нещастници за окайване, отстъпници, щастливци… Биха могли да са и хора, които не са намерили това, което са искали, но не са се отказали да го търсят. Или пък такива, които не са се примирили с това, на което са попаднали. Животът търпи интерпретации и не изисква непременно етикети за всеки от нас. Ние държим да ги поставяме.

– Това показва само какви хора са. Никога няма да намерят това, което търсят.

Първосигнална реакция, нормална, на отчаяние или примирение, или отстояване на нещо си вътрешно. Не съм съвсем сигурна какво е.

Нали знаеш, че няма да го намерят, ако не искат да го намерят. Намирането е избор, който всеки от нас прави, също както и търсенето. Ако решиш, че няма да намериш, така ще е. Винаги ще добавяш нова липса, която да поддържа усещането за празнина и недостатъчност. Винаги ще слагаш “но” вместо точка и изречението на търсенето ще продължава. Ще се вглеждаш настойчиво в недостатъците.

И ще бъдещ соло

Може би защото да намериш е страшно. Какво ще ти остане, ако нямаш вече нищо за търсене! Ще трябва да живееш с мечтата си всеки ден, всеки миг. Да я виждаш, да я докосваш, да я чувстваш, да я дишаш – точно такава, каквато си я визуализирал. Е, може би понякога рошава и намръщена, но повече усмихната и най-вече сбъдната. Ще трябва да споделяш с нея сутрешното си кафе.

Страх ли те е от сбъднати мечти? От спокойствието, с което ще заспиваш вечер, и дълбокия сън, който ще замени нервното събуждане в 4 ч. сутринта? Страх ли те е от спокойствието? Мечтите те карат да се чувстваш жив и смислен, поддържат мозъчната активност, мотивират те да се взираш напред и местят краката ти един пред друг. Поддържат жив ловеца в теб.

Страх ли те е, че ако мечтата ти се сбъдне, ако намериш, ще спреш, ще се превърнеш в плячка? Недоволството също те държи жив. По свой си начин, често непродуктивно, но все пак жив.

Страх ли те е да си доволен

и да не искаш да променяш нищо в живота си? Чудиш ли се какво ще правиш тогава и как ще изглеждат дните ти? Обзема ли те страх, че ще ти бъде скучно?

Човекът е глупаво същество, при все развития му мозък. Способен е да преследва “невъзможното”, “непостижимото”, онова, което е веднъж в живота, и да не знае какво да прави, когато то все пак се окаже в ръцете му.

Живей, човече! Не плачи за сбъднатите си мечти, а живей и мечтай нови! Намирай! Не се примирявай с чужди присъди, че си обречен да си соло.

Ненамирането също е избор. Създава ти особен екзистенциален климат – на уникалност и неповторимост. Дава ти възможност да поддържаш имиджа на вечно недоволния и неудовлетворения. Прави те специален, по-интересен в очите на другите. Създава теми за разговор, които запълват пространството с баналност. Прави те човек, който трябва да бъде слушан, защото не е намерил. Намерилите са скучни, те са друга категория – усмихнати и удовлетворени. Ненамиращите носят загадъчност, интригуващи са, винаги имат мнение, което, макар и мрачно, изпъква над останалите. Те са значими.

Точка

Нали знаеш, че всеки сам избира своята версия за себе си. Каква е твоята? Каквато и да е, знай, че мечтата ти те чака – да я признаеш, след като я познаеш. Ти решаваш как да продължи историята.

Животът междувременно търпи интерпретации и не изисква непременно етикети за всеки от нас. Ние държим да ги поставяме. На масата може и да са петима щастливци, върнали си свободата. Спасението също е избор.

Прочетете още от същия автор… Танго – житейски урок по обичане