Време за разкази: Дарина Гарванова – Кестени

25/10/2018

Кестени

Бягала ли си от себе си в някого. Без никаква воля. По пижама. По сънища.

Тази история започна две години преди два телефона в София да си изпратят по няколко СМС-а на 16 септември, 2018-та. Телефоните принадлежаха на Мая и Явор, двойка, до скоро обитавала заедно жилище на ул. Цар Иван Асен II.

Мая разбра още на пет, че всяко събитие остава следа по телата и душите на хората. Тя пазеше два спомена от момента, в който баща ѝ ги напусна. Първия – как баба ѝ изненадващо я взима от детската градина и Мая остава у тях следващите две седмици. Втория – как майка ѝ идва да я прибере от баба ѝ, обула две различни обувки. Това беше първият път, когато Мая проумя какво е страдание. После чу къркоренето на червата си.

Явор разбра още на девет, че хората живеят в два свята. Външният – на понятната лъжа и вътрешният – на непонятната истина. Убеждението му се роди от факта, че той не понасяше родителите си. Гледаше се в огледалото и се дразнеше, че разпознава по себе си чертите им. Опитваше се да ги заличи със силата на волята си, за да остане на лицето му само онова, което е той самият. Така понятната лъжа, че той и родителите му имат нещо общо, нямаше да вземе превес над непонятната истина, че всъщност по нищо не си приличат.

Запознанството на Мая и Явор беше клише. Лятото на 2016-а – море, танци, текила, влюбване. Върнаха се в София и не след дълго заживяха заедно. На следващата година Мая забременя. Нарече я Точица. В шестия месец Точица умря. Червата на Мая закъркориха, а Явор проумя какво е страдание.

После се сринаха. Двамата заедно и всеки поотделно. Мая скри в сънищата си следите, останали по тялото и душата ѝ, а Явор мълчаливо зарови своите на две части в двата си свята.

Бягал ли си от себе си в някого? По кости. По любов. Като смърт. Като гроб.

На 15 септември, 2018-та, Мая изпече пиле и картофи с мащерка. Не беше готвила твърде отдавна. Двамата с Явор седнаха да вечерят. Тя му се усмихна за първи път от твърде отдавна и той усети как адамовата му ябълка подскочи. Беше само усмивка. Дреболия. Нищо не можеше да поправи. Но той я прие, разбра я и кимна в знак на съгласие. На 16 септември два телефона в София си изпратиха по няколко СМС-а.

10:30 ч. Мая, къде си?

11:07 ч. Някъде между мислите ми и Борисовата. А ти?

11:08 ч. Някъде по Шишман, заседнал между избори.

15:01 ч. Да заседнеш е прахосване на време. Кога се превърнахме в такава баналност, Яворе?

15:45 ч. През сезоните, докато аз мълчах, а ти сънуваше.

16:03 ч. Всяка нощ насън те търсих гола по улиците, а по главата ми падаха кестени. Никога не те намирах.

16:04 ч. Може да си ме търсила в грешната реалност.

16:05 ч. Има ли такава?

17:40 ч. Мая, едно хлапе току-що ме уцели с кестен пред 7-мо.

18:01 ч. Вчера им започна учебната година. Ти в Ицката ли ще останеш?

18:03 ч. Да, събрах си багажа, докато те нямаше.

21:00 ч. Ок. Точно влизам вкъщи. Утре ще ти пиша.