Големи гърди, пищно дупе, татуировки – това са прелъстителните жени. Харесва им да изглеждат така. Обличат дрехи, които показват плът. Изрязани панталонки и впити блузи са запазената им марка, секси стил, който привлича погледи. По-консервативните гледат лошо, по-циничните ги наричат мръсници. Свободомислещите не обръщат внимание на “мръсниците”, мъжете се радват, а самите момичета са щастливи, когато събират чуждите погледи.
Дотук добре. Но има една малка подробност за днешното общество, и тя е, че външният вид е критерий за преценка. И повечето пъти внушението, което се налага, е, че жена, изглеждаща по този предизвикателен начин,
непременно има леко поведение
и задължително е мръсница, която – както казват – си го търси. Ако ѝ се случи нещо лошо, тя не е жертва, а уличница, предизвикала насилие заради вида си. Така ли е обаче?
Ако утре реша да си сложа къса пола и изрязан потник, това означава ли, че местният кретен може да ме опипва безнаказано? Или, ако изнасилят момиче, което не носи сутиен под блузата и е на високи токчета, тя жертва ли е или прелъстителка, която си е намерила майстора?
Новините за сексуално насилие се “позамитат” бързо, все едно са твърде недостойни и срамни да се занимаваме с тях. Няма да изреждам примери, те са твърде много. Но искам да поговорим за
правото на избор и за Марша на мръсниците
А точно тези мръсници не си го търсят, а се борят за правилно разбиране.
Slut walk е движение, появило се след речта на полицай пред студенти в Канада през януари 2011 г. Офицер Майкъл Сангинети е в университет Йорк, в Торонто, за да говори по темата за личната сигурност. До онзи момент на Сангинети дори не му е хрумвало, че една негова реплика може да отприщи мощно световно движение. Той казва пред събраните студентки:
“Предупредиха ме, че не би трябвало да ви казвам това, но все пак – жените трябва да не се обличат като проститутки, ако не искат да бъдат нападнати”.
По-късно полицаят се извинява за думите си, но вълната на възмущение, която отприщва, се превръща в цунами за отрицателно кратко време.
Според опростената мъжка логика, ако жертвите на сексуално насилие имаха вид на монахини и гледаха срамежливо в земята, за да не предизвикат някаква реакция в оскотял нерез, то нищо лошо не би им се случило. Желязна логика, нали?! А може би трябва да носим бурки от горе до долу, за да ни е мирна главата?
Група гневни студентки организират протестно шествие срещу идеята да бъдат третирани като парчета месо именно след лекцията в Торонто. Очаквало се на протеста през април 2011 г. да се съберат не повече от около 200 души, но дошли 3 хиляди. Всички те били облечени провокативно!
По бельо или с голи изрисувани тела
Момичетата искали да покажат, че голотата не означава – ползването разрешено.
Този протест поставил началото на традиция, която с бързи темпове обхванала света. Подкрепа оказали различни феминистки организации и за няколко години тези протести се пренесли извън Канада – в различни части на Северна Америка, Азия и Европа. Нарекли ги Марш на мръсниците.
Амбър Роуз е едно от най-известните лица на Slut Walk. Тя е американска актриса, модел, певица. Известна е с провокативната си визия и за нея се превръща в лична кауза да се разграничи масовото виждане на хората. Всяка година Амбър организира шумни протести и походи. Медиите им се “радват” много. Все пак кой не харесва голи жени, скандали и речи за правата на човека. Но отвъд популизма стои една много мощна, жива и крещяща идея. Това е правото на избор.
Правото да кажеш НЕ!
Та дори, ако си тръгнала по монокини. Тъжното е, казва самата Амбър, че мнозина гледат на каузата ú с насмешка. Но това не я отказва. Актрисата продължава да се бори за нулева толерантност към насилниците. Този плач обикаля земното кълбо – Австралия, Латинска Америка, Азия, Европа…
И ако всичко това ви се струва само пошла лична изява на разярени феминистки, защитаващи Истанбулската конвенция, то нека погледнем статистиката. По данни на Евростат всяка трета жена в Европейския съюз (ЕС) е била жертва на някакъв вид насилие. Над 250 хиляди сексуални престъпления са били регистрирани през 2016 г. в ЕС, като 80 хил. от тях са изнасилвания!
Изненадващо е, че черната класация се води от развити страни като Англия, Швеция и Исландия… Тук говорим за официална статистика. Не смея да си помисля колко жени са си замълчали от срам и страх какво ще кажат хората… Поне в тези класации България е на опашката, но все пак по данни на неправителствени организации
в нашата страна всяка четвърта жена е била жертва
на някакъв вид насилие.
24 от 33-те държави в Латинска Америка и Карибите имат закони срещу домашното насилие, а едва 9 са издали преки закони в защита на жената като цяло, сочи и специален доклад на ООН. Оказва се, че в страни като Панама, Мексико, Хондурас, Гватемала насилието срещу жени нараства лавинообразно.
“Това е регионът, където насилието срещу жени е най-голямо извън зоните на конфликти”
– казва Еухения Писа-Лопес, ръководител на мисията на UNDP (Програмата на ООН за развитие и за жените) в Латинска Америка.
Ръстът на изнасилванията и убийствата на жени в световен мащаб е ужасяващ. За крайно ислямския свят ще спестя коментара си. Там те убиват с камъни, само ако си заподозряна в изневяра… И ако всичко това ви се струва твърде далечно, си спомнете за красивата българка, изнасилена и убита в Русе тази година.
ООН обявява 25 ноември за Международен ден за борба с насилието над жени. За милиони това няма да бъде просто дата в календара или опит да се правят на интересни с хаштаг #metoo.
А за всички останали трябва да е повод да възпитаваме в бъдещите мъже и жени точни ценности, относно това кое е правилно и кое не. Защото и най-големият изверг го е родила жена.
